Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Новият Атанор. Начала на Философската фантастика, том 1
Местните имена в Ардинско 
Автор: Георги Христов
Раздел: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Ивис
Народност: българска
ISBN: 9789548387514
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 640 стр.
Цена: 30,00 лв  
Прикачен файл:
Местните имена от Ардинска околия събрах на няколко пъти. Първият етап беше през лятото на 1972 година, когато с група студенти от Софийския университет записахме около 5500 имена от общините Бял извор, Ардино, Ленище, Млечино, Русенско и Чам дере. През 1977 година, с помощта на Калина Т. Христова от гр. Смолян, учителка по български език, записахме имената от общините на околията, които сега са в Смолянски окръг - Петково, Баните, Давидково и Загражден. През 1978 година отново посетих общините от кърджалийската част на околията, като включих и общ. Безводно, която през 1972 г. не можахме да посетим. Проверих всички имена, които бяхме записали през предишната обиколка, и допълних картотеката със значителен брой нови имена.
За източници използувах предимно осведомителите - местни хора -бригадири на стопанствата, горски и полски пазачи и работници, обществени и административни дейци и др., хора на различни възрасти, с различни професии и образование, които соча в края на труда.
Навсякъде срещах отзивчивост от страна на местните ръководители, които участвуваха в анкетите при сверяване и уточняване на материа
лите. Често използувах груповата анкета. За всички селища извличах имената от регистрите за имотното състояние на населението. Те се пазят навсякъде - от 1924 - 1926 г., от 1936 - 1938 г. и последните от 1946 - 1948 г. Материалите сверявах с осведомителите, след като най-напред записвах техните сведения. Смятам, че по този начин съм се добрал до възможния максимум от наличните имена в околията.
Записаният материал от турскоезиковата част се характеризира с много варианти за едно и също име, което се дължи най-вече на различните степени на образование на отделните осведомители, но не са малко случаите, когато записвах по няколко варианта за едно име от един осведомител. Стараех се да улавям всяко име при първия му изговор. Много от повторенията представят различни варианти от първоизговора. За тази цел записвах осведомителите на магнетофонна лента и записите използувах при обработката на материала. Имената записвах както ми се съобщаваха, без да се опитвам да ги нормализирам според нормите на местните говори. В речниковите статии, когато има различни варианти, на първо място давам най-често употребяваната форма и след нея соча вариантите, които не давам отделно в азбучния ред.
Към регистрите се отнасям с голямо внимание. Те са съставяни от писари българи, сравнително четливи и за цялата околия, особено за кърджалийската част, са писани от един човек, което ме улесняваше, за да свикна с почерка. Предполагам, че въпреки желанието и старанието на неизвестния писар, имената са записвани повече в техните книжовни форми, особено когато имат съответствия в книжовния език. Немалко имена са записани нечетливо, а не са редки случаите, когато едно и също име е записано в различни варианти, явно поради това, че е слушано от различни собственици на имоти в една местност. Много от имената се съобщават неясно и деформирани, което явно е затруднявало записвача, на каквито затруднения се натъквах и аз. Не бяха редки случаите, когато при групови анкети осведомителите влизаха в спорове при установяване на домашната форма на дадено местно име. Всичко това е отразено в Речника и никъде не съм правил опити да прилагам творчество. Една значителна част от имената, взети от регистрите, останаха непотвърдени от осведомителите. Някои от тях включих в Речника (когато са ясни), а други изоставих, било поради това, че са вписани явно погрешно, или пък са елементарни и се повтарят многократно почти във всички селища и по няколко пъти.
По същия начин се отнасям и към имената, отбелязани в различните карти.
Друго съображение, за да не използувам непотвърдените имена, извлечени от регистрите, и да се отнасям внимателно към тях, е че някои имоти на собственици от едно селище са в съседни или по-далечни селища, което рядко може да се установи от отметките в регистрите и от осведомителите.
Четенето на имената от регистрите подвежда осведомителите и те обикновено потвърждават формата, въпреки уговорките да казват домашните форми. Възрастните и особено неграмотните осведомители, които помнят името, го потвърждават в традиционната му форма, докато младите и no-образованите се стремят да нормализират имената по книжовните им съответствия, макар че малцина знаят добре книжовния турски език. За съжаление възрастните хора знаят много по-малко имена, обикновено онези, където са имали имоти, докато бригадирите, горските и полските пазачи, както и административните и обществени служители, знаят почти всички имена в землището, но те така или иначе са повлияни от книжовните форми и нормализират имената, особено тези, които имат ясни значения.
Но в края на краищата целта ми беше да запиша по-голяма част от имената, без оглед на това от какви източници са взети и в какви форми. Основното ядро от имената са в домашните им форми и те позволяват да се правят съответни обяснения и за останалите имена.
Новите имена на селищата записвах както от осведомителите, така и от писмените източници, до които имам достъп. Дори и при тях има варианти за едно и също име.
След подробната анкета, въпреки многото варианти, смятам, че материалът с незначителни изключения е достоверен и може да послужи за по-нататъшна научна обработка.
Имената от българоезиковата част записвах според изговора на осведомителите, които обикновено се придържат към традиционните форми, макар че някъде се долавя книжовно влияние. Тук варианти почти липсват или се срещат рядко.
Много от значенията на имената, особено в турскоезиковата част, са неясни за осведомителите и често се дават наивни обяснения, които обикновено не вземам под внимание, макар че някои соча кратко в Речника. Поради големите деформации много имена трудно се откриват в разните речници, затова ги оставям неясни, с надеждата, че при изследването на останалата топонимия в Източните Родопи много от тях ще се изяснят.
Търсене     
 
Важни Новини
-20% намаление
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
-20% намаление
Ново работно време
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2019 г.
Весела Коледа
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. По следите на индоевропейците. От номадските племена през неолита до древните високоразвити култури
2. Новият Атанор. Начала на Философската фантастика, том 1
3. Идеята за проза
4. Архив Гоце Делчев
5. Подготовка за напускане на сърцето
6. Площите на паметта • Избрани стихотворения
7. Мемориалните музеи и експозиции в културната инфраструктура на съвременна България
8. Времеубежище
9. Записки по синтаксис на съвременния български език • Словосъчетание и просто изречение
10. Записки по синтаксис на съвременния български език • Сложно изречение

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com