От Скопие до Женева. Димитър Шалев - защитник на малцинствата в Обществото на народите, Съставител: Димитър Митев, Логис, 2012

От Скопие до Женева. Димитър Шалев - защитник на малцинствата в Обществото на народите

Автор: Съставител: Димитър Митев
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Балканска история, Македония. Македонско движение
Издателство: Логис
Народност: българска
ISBN: 9789548289061
първо издание, 2012 год.
меки корици, 632 стр.
Цена: 13,00 лв

Главен герой в книгата е Димитър Шалев (1896-1960).
Началото на историята, разказана документално тук, е в далечната 1919-а. Тогава с Версайския договор се създава нов териториален ред в Европа и в частност на Балканския полуостров. Ред несправедлив, които обаче не обезсърчава македонските българи. Трима техни представители заминават в края на 1929 г. за Женева. Основна задача - да окажат въздействие върху Обществото на народите чрез петиции от името на българското малцинство, населяващо територията на тогавашна Югославия.
Негласно ги подкрепя ВМРО. Още по-негласно - и българското правителство. Плодът на дейността им - гласът на малцинствените българи е чут както на този висок международен форум, така и в редица европейски неправителствени организации и тогавашната медийна среда. И всичко това - въпреки противостоянието на Белград, въпреки проблемите, възникнали от съперничеството между ВМРО и българската власт. Защото Димитър Шалев и двамата му другари в душите си са имали едни водители - сънародниците им от Македония.
Успешна ли е мисията на тримата? формално погледнато - недотам. Тя завършва без едно сериозно обсъждане на петициите в пленарната зала, без едничка резолюция за осъждане на югославските действия в територията около Вардар. Но тримата са постигнали много. Те успяват да внушат на управляващи и общественост тревогите и драмата на населението в този край. Колко ли решения през последвалите години са били повлияни, дори подсъзнателно, от тяхното усърдие, ние не знаем. Но че са влияли - спор няма.
Мисията има още един успех, на който сме свидетели днес. Това е опазването на документацията от петиционерската дейност на тримата.
След завръщането в България Димитър Шалев не бе пожален - режимът след промяната през 1944 г. не прощаваше на хората с мнение. Но въпреки изселванията, забраната за работа и каквито още се сещаме (че и не се сещаме) репресии, Димитър Шалев остана верен на себе си и на делото, зорко съхранявайки документацията за Женевската си мисия. Тези документи той завеща на сина си Иван, който ги пренесе през годините с всички рискове за това. За да ги поднесат на нас, съвременните българи. Възкръснали от тъмнината на миналото.
Това дава положителен отговор на въпроса „Струва ли си?" Често си го задаваме, когато пред нас се изпречи безнадеждна кауза. Отговор, все пак зареден с някакъв оптимизъм.