Именник на българските князе (ханове), Стефан Чурешки, Сиела, 2012

Именник на българските князе (ханове)

Автор: Стефан Чурешки
Раздел: Българите в древността /прабългари/
Издателство: Сиела
Народност: българска
ISBN: 9789542811268
първо издание, 2012 год.
меки корици, 192 стр.
Цена: 14,00 лв

Именникът на българските ханове (князе) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, като се включва и времето, когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици, е княз.
Според Стефан Чурешки в Именникът на българските князе, имената на българските князе (ханове) низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владетелското име Оумор в края на Именника присъства сред имената на царете от Боспорските надписи във формата Омарос. Родово име Ерми се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Родовото име Дуло намира близко подобие в царското име Дулас от Боспорските надписи. Възможно е да има връзка на рода Дуло с неславянското племе Дулеби от района на Долен Днестър, както и на рода Уокил (Вокил) с другото подобно неславянско племе угличи (уличи). Неслучайно тези две неславянски племена са населявали район, по-късно известен като Онгъл (Огъл), централния район на Аспаруховата държава.Стефан Чурешки (1966–2012) е получил средното си образование в 9-та Френска езикова гимназия, а през 1993 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След защитата на дипломната си работа през 1993 г. започва работа като специалист в катедрата по Стара история и тракология, която напуска година по-късно по собствено желание. Оттогава до смъртта си Стефан Чурешки работи като учител по история в елитни частни и държавни училища и в различни медии.
Стефан Чурешки е автор на над 40 статии, очерци, доклади и рецензии в научни издания и периодичния печат, в това число и на чужд език. Публикувал е на страниците на престижното историческо списание "Минало", вестниците "Камбана", "Капитал", "Корона", "Култура", "Литературен форум", "Македония" и др. Участвал е в български и международни исторически конференции, в различни семинари с българско и международно участие, съорганизатор е на няколко беседи по православно вероучение и култура.