Главният герой на романа, известният турски военачалник от хърватски произход Омер паша (Михаил Латас, 1806-1871) прави главозамайваща кариера в Османската империя. Но дали пътят нагоре по гнилите стъпала на империята е наистина победа 3а един амбициозен младеж, чиито детски сънища са изпълнени с наполеоновски бълнувания? Не става ли това изкачване с цената на пълна човешка деградация, при която сладостите на спечеленото едва ли са по-ценни от горчивината на загубеното?
Андрич ни показва колко сладка е отровата на властта, как въпреки всички загуби 3а себе си и разрухата, която сее наоколо си, Омер паша върви по един необратим път. Защото оня, който е тръгнал по този път -а в самата му основа има нещо болестно, - никога не се завръща, каквито и прозрения да има 3а своята деградация.
В образа на Омер паша се кръстосват няколко основни проблема, които винаги са занимавали Андрич -съдбата на човека на балканския кръстопът, драмата на ренегата и може би най-важното - загадката на властта, загадка още повече изострена от своеобразната историческа ситуираност на Балканския Ориент.
