Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Преходно време. Личности, идеи, събития. Договореният преход в България: Книга 1
Душа в душата. Спомени за Вера Мутафчиева
Този търпелив лабиринт от линии
Етически съчинения 
Автор: Иван Георгов
Раздел: Философия - български автори, Етика и философия на правото
Издателство: Св. Иван Рилски
Народност: българска
ISBN: 9789543531929
първо издание, 2012 год.
меки корици, 356 стр.
Цена: 10,00 лв  
Прикачен файл:
В изданието Етически съчинения са включени два етически лекционни курса на проф. д-р Иван Андреев Георгов (1862-1936): „История на етиката" и „Етика (Принципи на морала), както и три изследователски разработки върху проблеми на моралната философия -„Егоизмът и безкористието като принципи на нравствения живот", „Проблемата за свободата на волята" и „Що е съвест?". Те са били публикувани през първата третина на XX век, като понастоящем са практически неизвестни както на специалистите, така и на широката публика. Обнародването днес на тези текстове дава възможност да се осмисли още по-задълбочено делото на „бащата" на професионалното университетско обучение по философия в България. Освен собствено историческа тези текстове имат и актуална стойност, доколкото съдържащите се в тях наблюдения и оценки не са загубили значимост. Текстовете биха представлявали интерес за всеки, който се интересува от основните проблеми на етическата теория и историята на етическите учения, както и от дейността на първия български изследовател на моралната философия от епохата след Освобождението.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРА

Иван Георгов е роден в 1862 година в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов. В 1878 година завършва Гражданското училище, а в 1881 година Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 година е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Учи философия в Йенския университет, Германия и Женева, Швейцария. В 1889 година защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 година е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на историко-филологическия факултет (1900-1901 и 1908-1909) и четири пъти (1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919) ректор на университета. От 1902 година е действителен член, а от 1928 до 1936 председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 година е действителен член на института „Жан Жорес“ в Женева.
В 1898 година е делегат от софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.

Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО „Македонски преглед“ и на вестник „Вардар“. Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците „Беломорец“ и „Българин“. Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
След края на Първата световна война участва активно в протеството движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. В 1923 Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му "Македонски преглед".

Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2016г.
Светли празници!
Годишна класация 2015г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Серотонин
2. Само трайните неща
3. Социология на господството
4. Пътешествие по Източна Европа
5. Рилският светец
6. Живот в скалите
7. Лекции по Антична култура
8. Добрата страна на нещата. Сборник разкази
9. В памет на паметта
10. Чуждопоклонничеството и българските национални интереси Т.1: Българо-Руските отношения.

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com