Изданието представя класическия дневник на проф. Иван Саръилиев – интелектуалец, обрекъл се на философията.
Сред целите на дневника са аргументирането на основните тези, конституиращи спиритуалистичния реализъм и проблематизирането на условията за философстване в социокултурния контекст на тоталитарното общество.
През фрагментите прозира базисната жизнена интуиция, от която тръгва авторовата мисъл – убеждението, че духът ни е орисан с неутолим порив да “обладава” неизбродимите дълбини на безкрая, въпреки породения от съзнанието за крайността на собственото ни земно битие трагизъм.
Ние живеем всред един чужд нам свят, който си остава непознат за нас в същността си.
Ние не знаем какъв е той всъщност. Ние не знаем също защо е той, кой го е създал, как се е създал, с каква цел той съществува. Проблеми, които искат разрешение, които се опитваме да разрешим, но които ще си останат вечно неразрешени. Така са отминали философите преди нас, така ще отминем и ние, ще дойдат нови поколения, които ще се мъчат като нас да намерят отговора и като нас ще легнат в земята, незадоволени, нещастни, такива, каквито ние ще напуснем света, такива, каквито го напуснаха тези, които живяха и умряха преди нас. Трагична участ на човека.
