Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Пътеводител за Комунистическа България
Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир
Археология на знанието 
Автор: Мишел Фуко
Раздел: Съвременна философия, Антикварни книги
Издателство: Наука и изкуство
Народност: френска
Преводач: Антоанета Колева
ISBN: 954020190Х
първо издание, 1996 год.
меки корици, 248 стр.
Цена: 28,00 лв  
Мишел Фуко е френски философ, социолог, историк, създател на теорията за „археология на знанието“. Имал е професура в Колеж дьо Франс с титлата „История на системите на мисълта“, преподавал е също в американските Университет в Бъфало и Калифорнийски университет, Бъркли.
Фуко е най-известен със своите критически изследвания на социалните институции, особено психиатрия, медицина, хуманитарни науки, системи на затвор, както и с неговата работа върху история на човешката сексуалност. Неговата работа върху властта, отношенията във властта, знанието и дискурса са широко обсъждани.
През 60-те години Фуко е асоцииран със структурализма - течение, от което той се дистанцира. Той отрича постструктуралистичните и постмодернистични етикети, които често по-късно са му прикачвали, като е предпочитал да се класифицира неговата мисъл като критическа история на модерността, произлизаща от Кант.
Фуко е в частност повлиян от работата на Ницше, неговата „генеалогия на знанието“ с директни алюзии към Ницшевата генеалогия на морала. В късно интервю съвсем конкретно заявява: „Аз съм ницшеанец“.
Фуко е посочен като най-цитирания интелектуалец в хуманитарните науки от Наръчника за висше образование на в. „Таймс“.

“Археология на знанието” е книга, която решително се противопоставя на
стандартното коментиране, най-напред концептуално, тъй като Мишел Фуко оспорва
обичайните схващания за книга, автор, традиция, идеи или противоречия, и по-нататък - реторически, доколкото в самия текст иронически присъства един втори глас, с чийто
критически забележки се разиграва текстовата стратегия. Вещите деконтрукционисти
сигурно успяват да разкрият недостатъците на текста в собствените му измерения, ала
може да се оспори дали въобще обсъжадането му следва да се води в неговите
специфични термини вместо общоупотребимите: при целия си талант Фуко не е успял
убедително да наложи нововъведенията на своята археология и скоро сам я е изоставил за да се заеме с онова, което нарича "генеалогия". Така, противно на постановките и, "Археологията на Знанието" продължава да е третирана просто като поредната негова книга и се чете в контекста на цялостното му творчество, епохата или традицията. Именно в този порядък на идеи тя е била срявнявана с "Разсъждение за метода": след като написал трите есета (за метеорите, диоптриката и геометрията) Декарт е съчинил фамозния текст-предговор и аналогично, след трите големи студии за лудостта, клиниката, думите и нещата Фуко написва "Археологията на Знанието” по същия начин рефлексията върху метода се съотнася твърде проблематично с предполагаемите му реализации. Но ако "Разсъждение за метода" се чете и дискутира дълго след като приложенията му са забравени, то с "Археологията на Знанието" нещата стоят по скоро обратно: конкретните изследвания на Фуко се радват на траен интерес, какъвто абстрактното изложение на неговия метод така и не привлича. Инверсията тук подсказва, че аналогията не стига далеч, но, впрочем, именно всевъзможните прекъсвания са основният предмет в заниманието на Фуко. "Идеята за една позитивна безкрайност е тайната на големия рационализъм и той ще трае само доколкото тя оства жизнена", пише Мерло-Понти. Привативната форма на думата "безкрайност" сякаш подтиква обичайната нагласа да я приема като негация. Ала
за философстването в класически, картезиански дух безкрайното е първо, а крайното е
лишеност, то е простото, което продължава безусловно и без причина, а именно
свършекът, "прекъсването" въвежда усложнения и се нуждае от допълнителни обяснения. Възприемането на крайното за единствена позитивна модалност бележи едно радикално преобръщане, с което Фуко по-рано(в "Думите и нещата") е ситуирал последната епистема: след Кант безкрайността остава само като трансценденталност. Така "Археологията" изхожда от крайното и прекъснатото, като предлага отмяната на всички квазисубстанциални непрекъснатости - автор, творчество, развитие или идеи. На концептуалните тотализации, които неминуемо тегнат към безкрая, сега се противопоставя разпръснатостта в нейната конкретност, множеството на казаното,
"изказите". Но при това начинание самата езиковост като че ли започва да се
съпротивлява и на Фуко му се налага непрестанно да предугажда недоразуменията и да възспира бързите изводи - основната част от неговите разяснения са отрицания:
археологията следва да се разкрие като "метод, който не е нито формализиращ, нито
интерпретативен", тя "не разглежда като едновременно онова, което е последователно", "не описва дисциплините, ... не издирва откритията". При все че "не е несъвместима с научността" Фуко отбелязва: "все пак никога не съм представял археологията като наука, нито като основа за бъдеща наука". Отрицаващите клаузи като че ли преобладават в текста: балансираните антитези (не е..., а ...) отстъпват пред умножените отрицания (нито... нито...) и цели серии от праграфи завършват подчертано апофатически. На фона на тези негации трупани от самото начало насред книгата изпъква заявлението: "Ако заменяйки търсенето на тоталности с анализ на оскъдицата, темата за трансценденталното фундиране - с описание на външни отношения, издирването на произхода - с анализ на натрупванията, човек е позитивист - е, добре, тогава аз съм един щастлив позитивист и лесно се съгласявам с това". Репликата е част от ироническия диалог втъкан по продължение на текста, ала несъмнено между емфазата върху крайното и прекъснатото и неопределеността, в която извеждат негациите, има нещо парадоксално. Фуко определено си дава сметка за това и същото определение често се повтаря: "ако има някакъв парадокс на археологията, той не е в това, че тя умножава различията"; "парадоксално е това понятие за прекъснатост", "колкото и да е парадоксално, дискурсивните образувания не притежават същия модел на историчност, както потока на съзнанието"; самото базисното понятие "изказване" задава "един специфичен и парадоксален обект" и "той се характеризира с една външност, която е парадоксална". Това основно разминаване, колкото откровено, толкова и прикрито, навярно се отразява в ефекта на книгата. "Археологията на знанието" остава преди всичко като източник на разни модни термини: "архив", "интерпозитивност", "дискурсимни образувания" и пр. Но нагласата, осигурила успеха на отделните изследвания и пренебрегнала единното им теоретично обобщение, не е ли именно онази, за която Фуко са застъпва? Все пак, дори четена в категориите, които оспорва, археологията успява да навее усещане за тушираните прекъсвания и концептуалните анахронизми. Видно е, че именно с артикулирането на прекъсванията в битуващите понятия се разкрива анахронизмът, но същевременно тяхната устойчивост поставя под въпрос валидността на тези разчленения. Цялата двусмисленост на начинанието кулминира в непостижимото реторическо майсторство на неговото "Заключение": на два гласа, като автор и хипотетичен опонент, Фуко сам разнищва своя текст, демонстрирайки виртуозност, на която всичко все още може да бъде простено.”
Литературен вестник, бр11/1996г.
Книгата е антикварна и е единична бройка.
Търсене     
 
Важни Новини
Лятно работно време
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Лятно работно време
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2019 г.
Весела Коледа
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Учението на Православната църква за Светото Предание и нейното отношение към новия календарен стил
2. Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир
3. Българска старина, книга 1
4. Нашата ВЯРА
5. Тунелът на надеждата
6. Подписът на Кафка
7. Поздрави от мен боговете
8. Загадката на дунавската цивилизация
9. Главните прокурори. От Татарчев до Гешев
10. Ей така... За актьора Тодор Близнаков

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com