Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Реформите на Ататюрк, мюсюлманите в България и българо-турските отношения 1923-1938 г.
Тиха книга 
Автор: Валентин Дишев
Раздел: Българска съвременна поезия
Издателство: Изток-Запад
Народност: българска
ISBN: 9786191523603
второ издание, 2014 год.
меки корици, 63 стр.
Цена: 10,00 лв  
Прикачен файл:
Отзиви за книгата:

Екатерина Йосифова:
„Тиха книга” е изключително важна за българската поезия. Изключително важна книга... и малко тъжна – като самия живот.

Людмила Миндова:
„Тиха книга”... Струва ми се, че е изключително трудна като опит за стоене на ръба, като осмисляне и изпитване на вътрешната мяра за света и думите, като отвъдност на самия себе си и точно оттам – като приютеност единствено в мястото на преминаването.
Отказ от драматизъм по отношение на драматичните преживявания.
Тишина там, където се очаква крясък...”

Дико Иванов:
„Мнозина превръщат смъртта в хоризонт – за да е далечна и вечно отдалечаваща се. Тази книга изисква да се вгледаш в смъртта без писък и хленч – не за да я заобичаш, а за да се вслушаш във всяка възможност за постигане на смисъл по неизбежния път към нея. И да се изправиш...”

Михаил Неделчев:
„В тази поезия винаги ми е правила впечатление мисълта за смъртта. Ние, българите, сме много посредствени – не мислим за смъртта, отхвърляме я и това се отразява и на нашата литература. Тази поезия, поезията на Валентин Дишев, не се бои от говоренето за смъртта. И то не само за смъртта, а за всичко това, което Хайдегер нарича битието-накъм-смъртта – т.е. всичките състояния, които са накъм смъртта – мълчанието, тишината, оттеглянето и т.н.
Другото, което не може да не ни направи впечатление, е магията на имената в тази поезия. – действително магически звучат тези множествени имена, тези множество имена, и това придава на поезията на Валентин Дишев една, бих казал, множествена персоналистичност. Разбира се може много да се тълкува какво означава тази множественост на имената и това магическо звучене на имената. Няма да правя сега това тълкувание, но си заслужава да се мисли именно за това настояване за поява на нови и нови имена, част от които ни препращат разбира се към литературни текстове, към някакви културно-исторически реалии и т.н., други са просто имена, появяващи се тук, но и те започват да звучат така магично, с някаква дълбинно-културна конотация, както са и останалите имена, които се появяват в тази поезия.
Мисля, че точно тези две тематични насоки, по-скоро не теми, а мотиви, заслужават да привличат нашето внимание, естествено – наред с редица други характеристики, които също можем да открием в тази поезия. Моите поздравления, Вальо. Благодаря.” (думите на Михаил Неделчев са негова импровизация, спонтанно произнесена по време на представянето на вторите издания на „Тиха книга”, „Ортелий” и „Маргьорит (и други регистри)”)

Марин Бодаков:
„Как тишината парадоксално описва и дори тълкува самата себе си? Как нейният аз съзерцава копнежа си по близост с другите? Как пестеливото стихотворение превъзмогва болезнеността си в досега с вечния шум? Как мълчанието превръща детайла в обобщение? Как черното мастило и бялата хартия градят олтар на самотата? Поезията може да отговори на повече въпроси, отколкото смъртта. "Лесно е/ да направиш прозорец,/ ако вече имаш небе." Всъщност, "Тиха книга" на Валентин Дишев има ниско, много ниско небе. И нейната минималистична иконография кърви от само себе си. Тишината - това е разцепление след разцепление на словото, докато търси небе. До пределната атомизация, след която не може да няма небе”. (във в-к „Култура”, бр 7, 21 февруари 2014 г.)

Ваня Стефанова:
„... Далеч по-сбит в тази книга е контекстът на културните препратки (вкл. в сравнение с „RES (или палеонтология на поетическото тяло)”, с „Ортелий“ или с „Маргьорит (и други регистри)”), но и този път нейната систематичност е не просто лична поетична равносметка. Подозирам, тук приключва в българската поетична традиция цяла фаза от тематизирането и на езика, и на езика на мълчанието (т.е. започва нова фаза, доколкото следва да има движение, и ако е жив езикът ни…), понеже – да, несъмнено: Смъртта е неподвижен език.
Смирението в простотата като по-друго измерение на тихостта и в „Тиха(та) книга“ не е манифестирано. То е неизречимо „манифестно“ бидейки автентично. Правя варварски баналното (т.е. неприлично) уточнение по-горе, понеже, струва ми се – ако това остане неразбрано, биха останали непонятни и ентелехията в този много индивидуален поетичен стил, и неговото излъчване: видях ангел да плаче / със затворени очи // дори и за него / страшното беше / отвътре
А и битието / има проста / оптика… И непосредственото звучене отново е „примамка“ за тъкмо интелектуалния опит – понеже въпросната, съвсем не-изиграна непосредственост, приспива инстинктивните „неохота за“ и „уплахи от“ апофтегматичност на въпросния опит. Така стават поне една идея по-възможни чуването, виждането, мисленето, чувстването, писането на стих… т.е. провижданията (или по-правилно „про-чувания“-та) на смисъла: светът е слух / живеенето – прочит.

И разбира се:.. разказите / за високи сводове / винаги мълчат за тайната (…).”
Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2016г.
Светли празници!
Годишна класация 2015г.
Най-продаваните книги за 2014г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Лекции по Антична култура
2. Душа
3. София моят роден град
4. Pro Bulgaria
5. Алтъна
6. Знаци от везба
7. Репортажи от България
8. 1915 - Холокостът. Юдеохазария по пътя към Цион
9. Роялът на ангела. Аз пожелах да говоря с вас
10. Огледай се в празната чиния. Психология на храненето

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com