Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Преходно време. Личности, идеи, събития. История по... и отвъд документа , книга 2
Секретните доклади на Сол Полански за 10 ноември
Богословие на просперитета • Православна критика 
Автор: свещ. Теодор Стойчев
Раздел: Православна литература, Философия на религиите
Издателство: Омофор
Народност: българска
ISBN: 9789542972280
първо издание, 2014 год.
меки корици, 163 стр.
Цена: 10,00 лв  
Прикачен файл:
Книгата предлага сериозно и задълбочено проучване на харизматичното движение „Богословие на просперитета“ от гледна точка на православната теология и традиция. Специфичните белези на „евангелието на благоденствието”, както е известно сред своите последователи, са материалното благосъстояние и физическото здраве на човека. Богословието на просперитета е тясно свързано с много от ценностите на новото време и модерния свят – здраве, преуспяване, благополучие, късмет, богатство и щастлив живот. Много от предизвикателствата и стандартите, пред които съвременният човек е поставен в модерната епоха, по пряк или косвен начин се свързват с идеите на това религиозно учение.

В основата на книгата, издържана в полемично-апологетичен стил, е залегнал сравнителният анализ между богословието на просперитета и православната теология, което е принос в областта на изследването на инославните изповедания.



Откъс от книгата:

Богатството според „богословието на просперитета”

Това е едно от основните учения на разглежданото движение. То е важно не само с това, че използва Свещеното Писание за определени „мисионерски“ цели, но и защото е свързано с един социален проблем, този за класовото разделение. Тази тяхна концепция не убягва от вниманието дори и на социолозите, които се занимават с изследването на новите религиозни движения, към които причисляват и „Богословието на просперитета“ именно поради това им учение. Айлийн Баркър пише: „Богословието на просперитета“ съдържа необикновено изчерпателен пример за начина, по който библейски доктрини се използват като обещание за финансови богатства за тези, които са готови да демонстрират вярата си в Бога, като дадат малко повече от това, което смятат, че могат да си позволят „за Божиите посланици на земята“. Един от най-известните текстове е: „Възлюбени, желая да преуспяваш и да си здрав така, както преуспява душата ти“ [1].

Според учителите на просперитета никой вярващ в Иисус Христос не трябва да има финансови затруднения. Това свое учение те обясняват със завета, който Господ е сключил с Авраам. Чрез този завет, според тях, Авраам получил достъп до всички Божии благословения:

„… чрез завета Авраам придоби сила пред Бога! Той можеше да изисква от Всемогъщия“ [2]. Но чрез жертвата на Христа ние ставаме участници в тези материални блага: „Бог сключи завет с Авраам. Той даде на Авраам всичко, което можеше да направи. Чрез Исус ти също си част от този завет“ [3]. Въз основа на тези принципи те изграждат едно твърде комерсиално учение, което без всякакви рационални причини намери почва и у нас. Когато говорят за финанси, те нямат предвид житейските нужди, а именно изобилие: „… всичко, което принадлежи на Бога, принадлежи и на теб“ [4].

В какво точно се изразява това изобилие? За пояснение ще приведем думите на Кенет Коупланд: „Чрез Жертвата на Исус, Помазаника, и чрез Неговото помазание вие и аз имаме достъп до всички Божии богатства. Това означава, че всичко, което Му принадлежи, е и наше! Имаме нужда да разберем, че ние не трябва да чакаме, докато умрем и отидем на небето, за да получим нашето наследство. Ние получихме нашето наследство, когато Исус умря. То е за нас точно сега“ [5]. Ето мнението и на Улф Екман, което доизяснява тази концепция: „Изобилието е положение, при което имаме повече от достатъчно“ [6]. Като говорят за парите, тези проповедници внушават на своите последователи, че единствено неверието и невежеството могат да бъдат причина някой вярващ да живее в нищета:

„… Причината, поради която просят, е, че те или никога не са воювали за парите си, или поради невежество“ [7]. От този цитат се разбира, че никакви обстоятелства не бива да влияят на хората, които са повярвали в Христа: нито безработица, нито икономическото положение на страната, в която живеят, а още по-малко Божият спасителен промисъл. Ето какво „разрешение“ за глада в Африка дава Кейси Трийт: „Най-големият проблем на бедните не е мястото, където живеят (…). Той е в душата им“ [8]. Това отношение, този упрек, често довежда вярващите в по-бедните страни до душевно разстройство и самоосъждане само защото не могат да постигнат определяните от просперитета Божии обещания.

Тези проповедници се опитват да ни убедят, че сам Господ Иисус Христос е живял в богатство: „Исус имаше касиер. Това означава, че Той имаше пари, в противен случай Той едва ли би имал нужда от него…“[9]. Това е вярно, че Спасителят е имал касиер, но никъде не е казано, че е бил богат или че е проповядвал задължително забогатяване на Своите последователи. Ако беше така, самите апостоли щяха да са богати, а подобно нещо със сигурност не може да се каже.

Трябва ли християните задължително да са богати

Вече изтъкнахме, че проповедниците на просперитета учат, че християнинът трябва да живее изобилно. Ако е истински вярващ в Христос, той не трябва да усеща никакви материални затруднения. След като Христос обедня на кръста, ние сме получили право да живеем изобилен живот. Както видяхме, някои утвърждават, че Сам Господ Иисус Христос е бил богат.

Истината е, че евангелският разказ говори друго за рождението на Младенеца. Спасителят на човечеството се е родил в бедно занаятчийско семейство в малък град. Той често няма къде глава да подслони. Нищо не оставя на бедната Си майка след Своята смърт, освен надеждата. Заравят Го в чужд гроб. Ако това е критерий за богатство, то колко голяма ще бъде бедността! Обективният прочит на църковната история показва, че богатството и бедността са дар, стига да можем правилно да разберем техния смисъл. Християнинът не се страхува от бедността, ако тя е необходима да очисти и просветли душата. Богатството и бедността стават полезни и спасителни или вредни и гибелни от отношението на самия човек към тях. И никога не трябва да забравяме, че има и друго, висше духовно богатство, което прави човека наистина богат, независимо от това богат ли е той материално, или не! [10] Това означава, че не е необходимо човек да живее охолно, ако това ще затъмни в него мисълта за Бога и ще го отдалечи от вечността. Православното християнство винаги е приемало въздържанието като основен духовен принцип. Парите на богатия трябва да му служат за спасение и да са в услуга на тези, които са в нужда. Богатството е дар, според свидетелството на Писанието (вж. 1 Тим. 6:17), който трябва да бъде споделян с нуждаещите се (вж. 2 Кор., гл. 8 и 9). Християните в Коринтската църква са проявявали благотворителност въпреки дълбоката си бедност (вж. 2 Кор. 8:2–3). В ранната Църква е било израз на братолюбие и любов да отделиш от своето и да го споделиш с тези, които нямат (вж. 1 Кор. 16:1–3). Със своето учение, че вярващият християнин е виновен, ако няма пари, учителите на просперитета водят някои от своите последователи към отчаяние, към чувство на неудовлетвореност и безпомощност пред наличните обстоятелства. Снизходителното поведение на „харизматичните“ лидери създава по-скоро усещане за духовна оскъднялост, което неминуемо причинява душевни разстройства. Никъде в новозаветните текстове няма укорително отношение от страна на апостолите към социално слабите. Напротив, те са загрижени да осигурят нужното за всеки християнин. Това е раннохристиянското братолюбие.

От изложеното не следва, че бедността е добродетел. Библейските текстове, в които се среща укор към богатите, не са социални закони, които утвърждават сотириологичната значимост на бедността. Те по-скоро са насочени към неправомерната употреба на материалните придобивки. [11] Въпреки че имотът и богатството имат своите естествени цели, не трябва да ги превръщаме в самоцел.

Когато някои от движението на просперитета твърдят, че богатството не е цел (срещат се и такива твърдения), те явно са в противоречие с всичко останало, което учат. Защото не може да проповядваш, че всеки християнин трябва да живее в излишък, и в същото време да изповядваш, че парите не са цел. Не може парите да са в центъра на всяка проповед или книга и да не са се превърнали в смисъл на твоя живот. Нещо повече, не са малко тези проповедници, които учат, че бедността е грях, както прави това Тилтън. [12]

Няма да се спираме на учението на сектата за властта на вярващия, защото то е във връзка с концепциите им за положителната изповед и визуализацията като средство за промяна на обстоятелствата и като източник на власт във вярващия.



Бележки

1. Баркър, Айлийн. Новите религиозни движения. София: Литавра, 1997, с. 87.
2. Нилсън, С. Кръвен завет, с. 31.
3. Екман, У. Финансова свобода, с. 14.
4. Нилсън, С. Кръвен завет, с. 45.
5. Copeland, Kenneth. Knowing and Receiving Your Inheritance. – In: Victory. Vol. 27, № 4, р. 5.
6. Екман, У. Финансова свобода, с. 13.
7. Лиардън, Р. Успех в живот и служение, с. 96.
8. Трийт, К. Достигни своята съдба, с. 50.
9. Екман, У. Финансова свобода, с. 69, 70.
10. Вж. Екзарх Стефан I, Георги Шавелски. Социалният проблем в светлината на Евангелието. София, 1947, с. 129.
11. Вж. Цанков, Стефан. Човекът и неговият труд и имот – богатство и бедност. София, 1957, с. 31.
12. „Тилтън обобщава мисълта на много от учителите на вярата с думите: „Да си беден е грях“. (McCann, Vincent. An Evaluation of the Key Doctrines in the Health and Wealth Faith Movement. – In: http://www.spotlightministries.org.uk/faithmov.htm)
Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2016г.
Светли празници!
Годишна класация 2015г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Откъде идваме и накъде отиваме (съвременното българско училище, като фатор за нехристиянското възпитание на децата)
2. Троичният социален ред: сборник статии и лекции
3. Златорожката тайна - Владимир Василев в театъра на живота си
4. Райко Алексиев - 150 избрани карикатури
5. Българската народност на Балканите - опит за исторически, демографски и антропогеографски обзор
6. Социалистическа Югославия в агония (1980-1989 година)
7. Лисица
8. За император и за вяра
9. Поразените
10. Бегуни

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com