Българската музейна мрежа се оформя през първата половина на XX век. Следвайки присъщи на европейския социален вървеж тенденции, тази едновременно крехка и устойчива институционална система влиза в настоящото столетие стабилна и жизнеспособна. Към настоящия период възлови брънки на музейната верига са 214 държавни и 4 частни музея. Периферията на тази верига е уплътнена от над 600 публични и 200 частни колекции от движими артефакти. Систематизирайки представителни статистически и описателни данни за функциониращите в страната музеи, настоящата книга откроява най-отчетливите особености на музеите като ключови топоси на колективната памет и основополагащи ориентири за цивилизационна принадлежност. Прогностичният хоризонт на авторовата визия е подчертано оптимистичен, дори и пред лицето на някои диспропорции, присъщи на българската културна индустрия.
The Bulgarian museum network emerged during the first half of the 20th century. Following some common European social trends, this both fragile and resilient institutional system entered into the 21th century remarkably stable and viable. Nowadays, the existing 214 state and 4 private museums compose the essential shackles of a strong museum chain; a chain the periphery of which is strengthened by more than 600 public and 200 private collections of movable artifacts. Providing basic statistical and descriptive data about currently functioning museums, this book outlines the most distinct features of the museums as key topoi of collective memory and essential milestones for civilizational affiliation. The prescriptive horizon of the author's vision is highly optimistic, even when faced by some ongoing disproportions of Bulgarian culture industry.
