Великият покаен канон е написан в края на седми век от свети Андрей, архиепископ Критски, когото Православната Църква нарича „тайноводител на покаянието“, т.е. човек, който въвежда някого в тайната на покаянието.
Вече тринадесет века Великият канон на свети Андрей изпълва душите на вярващите със съкрушение и умиление. Проникнат от дълбоко чувство на покаяние, той в пълнота съответства на духа на Великия Пост. Наречен е велик не само заради необичайно многото си стихове (състои се от 250 тро-пара), но преди всичко заради вътрешното си достойнство — висота на мисълта, дълбочина на сърдечното съкрушение и сила на тяхното изразяване. Велик е плачът за греховете и тайнството на покаянието в него. Светата Църква е отредила за песнопенията на канона първите дни на Великия пост, защото той е време за покаяние и очистване, а канонът на преподобния Андрей Критски е насочен именно към това — да събуди човешката душа от греховния сън, да й разкрие гибелността на нейното греховно състояние, да я подтикне към строго самоизпитване и полагане на ново начало.
