За изминалите 25 години се вижда и с просто око, че първите вече не само че не са първи, но даже не са и втори... Левчев, Башев, Е. Евтимов, преди това Вл. Голев, Павел Матев, Г. Джагаров... Нима с нещо им отстъпват Петър Алипиев, Първан Стефанов, Андрей Германов, Димитър Стефанов, Николай Кънчев, Петър Караангов, Иван Николов, Никола Инджов, Стефан Цанев, ако приложим художествената мяра?
Но сега е дума за Марко Ганчев.
Марко Ганчев - един недоразбран поет, за да не кажа недооценен. А може би - много добре разбран и затова неоценен подобаващо. Или пък има нещо друго?!
Сега се питам с пълна откровеност
защо не съм поискал да блестя,
а към това изпитвах странна леност
дори в годините на младостта.
Ленив, не вдигах нокти настървени,
когато измежду малцина чух
да пляска със крилете си над мене
на случая щастлив светия дух.
Сега ви казвам с пълна откровеност,
че не от ум и от морал висок
останах редник аз, ами от леност.
А нея може би я праща Бог...
„Леност", 1968 г.