БАРОКЪТ е първото универсално художествено направление, което се заражда в Италия и Испания, разпространява се в почти цяла Европа и достига до Азия и Латинска Америка. Заслуга за неговото популяризиране сред славяните имат политически независимите Полша и Дубровник. Траекторията на бароковата рецепция в славянската словесност представлява своеобразен кръг, чиято източна дъга започва от полската литература и, преминавайки през украинската, беларуската и руската, завършва в литературата на воеводинските сърби и българските ранновъзрожденски автори. Западната рецептивна крива води началото си от дубровнишко-далматинската литература и през кайкавската, славонската и сръбската приключва в католическия дял на българската литература. Интересното е, че бароковият кръг се затваря двустранно 6 нашата литература: през XVII в., от Запад, в творчеството на българите католици, и през XVII - началото на XIX в., от Изток, в произведенията на предвъзрожденските и ранновъзрожденските книжовници.
През дългия си път барокът изгубва голяма част от своите първоначални, предимно идеологически, характеристики, а във всяка поредна литература се обогатява с нови локални специфики. Масовото, макар и неедновременно, усвояване на бароковия код от европейските поети и писатели довежда до културното унифициране на Стария континент, неосъществено дотогава заради непреодолимите конфесионални различия между римокатолическата и византийско-православната традиция.
****
СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА-КАРАГЬОЗОВА завършва Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски" и Преподаване на английски език като чужд в Южноилинойския университет. Защитава дисертация в Софийския университет и специализира в Ягелонския, Варшавския и Карловия университет, Чешката академия на науките и Института „Имре Кертес" в Йена. От 2006 г. е преподавател в Департамента по славистика на Канзаския университет, САЩ.
