Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Новият Атанор. Начала на Философската фантастика, том 1
Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано 
Автор: Георги Каприев
Раздел: Средновековна история, Философия - български автори
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9786192450236
първо издание, 2020 год.
меки корици, 252 стр.
Цена: 25,00 лв  
Прикачен файл:
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на „нашето чуждо". Универсалисткият византийски културен модел, от своя страна, предполага връзката със Запада въпреки ясното разграничаване между „нас" и „тях". Тя се определя като пробен камък за този културен модел. От 60-те години на века новото поколение западни идеолози, заварило един вече изграден и дори самодостатъчен свят, все по-активно се отчуждава от Изтока. Погромите срещу латиняните в Константинопол през 80-те години на века превръщат отчуждението в открита вражда. Процесът кулминира с превземането на Константинопол от войските на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

Същинската част на изследването проследява Константинополските дебати на Анселм Хавел-бергски през 1136 и 1155 г. и Константинополските дискусии на Уго Етериано, намерили отражение в съчиненията му, писани през 60-те и 70-те години. Погледът е насочен към византийския културен модел и следи неговите реакции на техните намеси. Това предполага и детайлното изясняване на културно-историческия фон, интелектуалните парадигми и конкретните позиции на „смутителите", от чиято перспектива влизат в контакт с този модел и се ориентират в него. Поради това същинската територия на текста е „източно-западният превод". Трябва да се признае, че това е сам по себе си сложно начупен, рисков терен. На всичкото отгоре задачата, решавана тук, е с повишена сложност. Изследвани са ситуации на действителен диалог, респективно на реална конфронтация между латински и ромейски мислители. Разшифроването и тълкуването на свойствените за всяка от страните мисловни структури и мотиви, на зоните на взаимно разбиране и неразбиране, както и на типовете активиране на тези зони, е същинското предизвикателство, прието чрез това изследване. Разглеждането на конкретните позиции показва нарастване на взаимното неразбиране между двата фокуса на елипсата „средновековна християнска култура". Ако през първия период консенсусът се гради въз основа на смисъла, а не на думите, във втория това е по-скоро обратно - взаимното разбиране често се постига благодарение на използването на еднакви думи, натоварвани обаче с различни значения.

Главните действащи лица не са сред първокласните философи и богослови на епохата, те се числят по-скоро към високата средна класа. Работата дава глас на убеждението, че и в хода на историческото развитие на философията решаващата движеща група е именно средната класа. Докато изследователското внимание е насочено изключително към „шампионите", се пропуска фактът, че новите тенденции имат първичните си проявления, а мощните системни учения разгръщат научното си всекидневие тъкмо сред и благодарение на тази „класа". Живият живот на философията е адекватно установим чрез взиране в мисловния свят и интелектуалната активност на нейните представители. Главните „герои" на този текст са такива или - казано по-прецизно - биват тълкувани като такива от строените в днешно време класации на мислителите от предходните епохи.

Етапите на развитието в хода на XII в., ускорили се през втората му половина, поставят под въпрос установилия се след началото на IX в. модел, в който културното пространство на christianitas остава за дълго време регламентирано от два центъра. Сега Западът се еманципира и започва да стилизира себе си като единственото действено ядро на християнския свят. От перспективата на би-полярното единство Константинопол, заедно с повлияните от него образователни центрове, остава, въпреки травматизирания основен тон, единствената действаща възлова точка на европейската цивилизация между XIII и XV в., но връзката със Запада все повече се практикува като конкуриране или заимстване в сферата на науката и високата светска култура. Така конституираното съзнание за единство е активно и след средата на XV в., т.е. след политическия край на Източната Римска империя.
Търсене     
 
Важни Новини
-20% намаление
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
-20% намаление
Ново работно време
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2019 г.
Весела Коледа
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Времеубежище
2. Песоа Фернандо
3. Лавър
4. Толкова е кратко: Стихотворения 1969 - 2019
5. Пътувания из Украйна и Русия
6. За феномена на духа в изкуството и науката
7. Преди да се затворят времената
8. Новият Атанор. Начала на Философската фантастика, том 1
9. Загадката на дунавската цивилизация
10. За официалния език на Република Северна Македония

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com