Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Още не е загинала /разговори с полски интелектуалци/
Забравените самотници. Непознати софийски истории
"Просто живях..." Литературна анкета с Радой Ралин
Книга на безпокойството. Изповедта на един поет 
Автор: Фернанду Песоа
Раздел: Португалска литература
Издателство: Кибеа
Народност: португалска
Преводач: Даринка Кирчева
ISBN: 9789544749033
второ издание, 2021 год.
твърди корици, 568 стр.
Цена: 28,00 лв  
Прикачен файл:
КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО от Фернанду Песоа е грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения и лирични описания – интимен дневник и роман-изповед.

Публикувана изцяло едва през 1982 г., тази мащабна прозаична творба е на висотата на най-добрата поезия на Песоа. Въпреки непълнотата на повечето текстове, много от тях само чернови или нахвърляни записки, това е произведение с майсторско владеене на прозата и художествения стил, с творческа оригиналност, силна образност и въздействие, дълбоко болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание – шедьовър на световната литература от първата половина на XX век.
Песоа работи върху книгата през почти целия си творчески живот, поне от 1912–13 г. до 1934 година. Воден от постоянната си природна склонност към деперсонализация, той приписва авторството й на своя полухетероним Бернарду Суареш. За него Песоа казва в едно писмо: „Личността на Бернарду Суареш не се различава от моята, но е орязана. Това съм аз без разсъдъка и емоционалността“.
Макар да няма коренно разграничаване, Суареш все пак е едно друго аз на Песоа, „един свойски чужд образ“. Това е един Фернанду Песоа, но със знак минус, който страда от раните на декадентството и ги лекува със сънища наяве, с мечтание, с бягство от действието и живота и стоически скептицизъм, с който се гордее.

КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО е книга за анти-живота на Бернарду Суареш и за „истинския“ живот на Фернанду Песоа, ако животът му можеше да бъде такъв, какъвто го вижда в своите блянове.
В прекрасната си студия Георг Рудолф Линд определя „Книга на безпокойството“ като молитвеник на декадентството. А декадентството поражда безпокойство, защото е недоволство от съществуващата действителност.
В този свят поетът изпитва силно чувство на отчуждение и за него книгата битието тук и сега означава предимно безпокойство, което може да се преодолее само с мечтание и сънуване наяве.
Всъщност, ако се следва първоначалният замисъл на Фернанду Песоа, могат да се разграничат две части или две „Книги на безпокойството“.

Като първа част е публикувана КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО, приписана на Бернарду Суареш – това са по-късните текстове, създавани през 1929–1935 година, по-близки до зрелия Фернанду Песоа и до неговия оформен вече план за книгата. Именно тази книга Песоа е оповестил сред приятелите си, от нея приживе е публикувал различни откъси и към нея е искал да адаптира по-ранните текстове.

Във втората част е поместена КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО на самия Фернанду Песоа – тук са текстовете от първата фаза, 1913–1920 г., които е трябвало да бъдат редактирани и адаптирани към стила на Бернарду Суареш.
Във втората част съществуват два вида текстове – озаглавени, донякъде самостоятелни литературни творби, обикновено написани като поезия в проза, и мемоарно-изповедни страници, в които Фернанду Песоа вече очертава бъдещата „Книга на безпокойството“ от Бернарду Суареш, макар според декадентско-символистката естетика от 1912–1914 година.

КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО на Фернанду Песоа е книга на тъгата и меланхолията, на разочарованието от света, на посредственото съществуване, избрано като висша форма на мъдростта и иронията. Тя е пътен дневник на най-неподвижния и най-равнодушния към пътешествия между поетите и същевременно – книга на радостно опиянение от силата на въображението и монолог, диалогично отворен към потомците, търсещи истините за себе си, за изкуството, за живота и за смъртта.

***

Фернанду Песоа е роден на 13 юни 1888 г. в Лисабон.
Неговият дядо – генерал, пишел стихове. Баща му, музикален критик, умира от туберкулоза, когато Фернанду е на пет години. След това майка му се омъжва за португалския консул в Дърбан, Южноафриканския съюз. Един от прадедите на Песоа е изгорен на клада от Инквизицията. Баба му Дионизия често имала пристъпи на безумие.
Седемгодишен, Фернанду постъпва в английски колеж. На дванадесет години печели литературен конкурс, който му отваря вратите на всички английски университети.
Отрано чувства, че носи в душата си много други души, че е множествен. Тогава още са покълнали тайнствено неговите бъдещи хетероними (другоименник, измислен автор с друго име ), които ще станат 72 на брой. Фернанду пише първите си стихове на английски език и ги издава по-късно на свои разноски: поемата „Антиной“, сборниците „Епиталамии“, „35 сонета“ и „Надписи“ – езотерични по съдържание, дух и форма.
Завърнал се в Лисабон на седемнадесет години, той се увлича от литературните идеи на футуриста Томазо Маринети.
Става приятел с поета Мариу де Са Карнейру. Двамата основават списанието „Орфеу“, където Песоа отпечатва футуристичната си поема „Триумфална ода“. На 8 март 1914 година избухват трите му главни хетеронима: Алберту Каейру, Рикарду Рейш, Алвapy дe Кампуш.
Под полухетеронима Бернарду Суареш води двадесет години своя интимен дневник „Книга на безпокойството“.
ФЕРНАНДУ ПЕСОА умира на 30 ноември 1935 г. от хепатит във френската болница В Лисабон, като завещава на поколенията своя прочут, легендарен сандък, „пълен с живи хора“. Малко преди това публикува една-единствена книга със стихове на португалски, озаглавена „Послание“ – уникална модерна епическа поема с исторически сюжети – жития на португалските крале и бележити мореплаватели, за която получава държавна награда.
Всички други издадени книги на Фернанду Песоа са посмъртни – сред тях са и шедьоврите „Книга на безпокойството“ (1982), „Фауст“ (1988) и „Лудият цигулар“ (1992). Оставил е повече от двадесет и пет хиляди ръкописа, цяла литература, подписана с различни хетероними. Тяхното дешифриране от Лисабонската академия по литература продължава. Световната му слава като уникален гений и един от най-големите поети на XX век надмина собствените му пророчества. Тленните му останки почиват до гробниците на героите от португалското Възраждане – Вашку да Гама и Камоинш.

Георги Мицков


Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2021 г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2021 г.
20 години Български книжици
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2020 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2019 г.
Весела Коледа
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Бяло върху бяло
2. Другото Средновековие
3. Кухата сърцевина на живота
4. Що е съвременно? Що е диспозитив? Що е творчески акт? Що е заповед?
5. Идеята за природата
6. Антология по раннохристиянска литература
7. Вие сте богове. Всички сте синове божии и по обещание наследници
8. Смъртта още празнува живота
9. Феноменологията
10. Шествието

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com