Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт
Автор: Витолд Гомбрович
Раздел: Съвременна философия
Издателство: СОНМ
Цена: 14,00 лв
Повече за книгата
Материалният живот
Автор: Маргьорит Дюрас
Раздел: Френска литература
Издателство: СОНМ
Цена: 16,00 лв
Повече за книгата
Образ и слово/Еikόηa kaι λоγоσ • Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. Аксиния Джурова 
Автор: Сборник
Раздел: Българска Средновековна литература, Българско Средновековие
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: сборник
Преводач: Колектив
ISBN:
първо издание, 2004 год.
твърди корици, 508 стр.
Цена: 15,00 лв  
Прикачен файл:
АКСИНИЯ ДЖУРОВА - ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ
Големият юбилей на българската държава през 1981 г. направи за първи път достояние на широката международна общност богатството и многообразието на българското изкуство, познати преди това само на ограничен кръг специалисти. По щастливо стечение на обстоятелствата през същата година бяха публикувани две значителни монографии на нашата уважавана колега: факсимилното издание на Асеманиевото евангелие (заедно с Вера Мавродинова) и основополагащата монография със заглавие "Хиляда години българска ръкописна книга", донесли на своята авторка слава в областта на изследванията по славистика, кодикология и история на изкуството.
Аксиния Джурова, родена на 18 септември 1942 г. в София, завършва висшето си образование в родния си град, специалност "Българска филология" при един от най-добрите специалисти в тази област — Петър Динеков. От 1969 г. специализира "История на византийското изкуство" в Московския университет при Виктор Никитич Лазарев. Тази специализация е продължена и задълбочена през 1972 г. в Белград при Воислав Джурич и Светозар Радойчич, а през 1975 г. — при Сюзи Дюфрен в Париж.
През 1974 г. тя защитава кандидатска дисертация като аспирант на Българска академия на науките, а през 1982 г. — докторска.
Скоро след това, през 1984 г. е избрана за професор в Софийския университет и от 1986 г. поема ръководството на центъра "Иван Дуйчев", за когото ще стане дума отново.
Блестящата академична кариера е придружена от сериозни публикации, които утвърждават името й на специалист по ръкописите. Обширната библиография показва по-добре от всякакви думи широкия хоризонт на нейните изследователски интереси. Юбилярката се посвещава с еднаква любов и на отделния детайл и на обхватните студии. Тук на първо място трябва да се споменат Каталогът на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека (в съавторство с Кр. Станчев и М. Япунджич), както и Каталогът на славянските ръкописи в Папския институт за Изтока в Рим (в съавторство с Кр. Станчев). Тези трудоемки и основополагащи работи включват материал, който ще бъде от полза на поколения от слависти.
Едновременно с това обаче авторката реализира и други мащабни проекти като работата и над Томичовия псалтир, обнародван през 1990 г. като факсимилно издание, придружено от едни обширен том с коментари, анализиращи всяка отделна миниатюра с нейната иконография и връзка с литургичния процес.
Многообразието в заниманията й с ръкописите, изключително богатият набор от факти трябваше, почти без съмнение, да доведе до едно теоретично обобщение, публикуваното през 1997 г., а именно: "Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните". С това беше създадена една книга, която може да стои редом с В. Ягич/Гартхаузен (1911) и Е. Карски(1928), като новото изследване използва в много по-висока степен, отколкото работите на по-старите изследователи, гръцкия кодекс (като образец). Тази серия от впечатляващи трудове беше напоследък продължена от един преглед на гръцката миниатюра и нейното разпространение, излязъл от печат през 2001 г. едновременно на италиански и испански език, докато немското издание беше завършено през 2002 г., така че резултатите от изследванията на юбилярката са достъпни за цяла Европа без езикови ограничения.
Популяризирането на българската ръкописна книга и на българското изкуство сред широки обществени кръгове в собствената страна и в чужбина винаги е било сред приоритетите на Аксиния Джурова. В огромен брой радио-и телевизионни предавания тя представи достъпно трудните резултати от своите изследвания. Популярността на българската култура по света, дълго време позната само на тесен кръг специалисти, се дължи в голямата си част на юбилярката. Тя е била гост-лектор в Университета в Йеил, в Университета във Венеция, във Практическата школа по социални науки в Париж, в много европейски университети е чела лекции за българската култура и изкуство през Средновековието, придружени от впечатляващ илюстративен материал, който повече от думите въздейства на съзнанието. Тя успя да пренесе този интерес чак до Япония и интензивните и днес българо-японски културни контакти се дължат и на нейната инициатива.
В този портрет остана неспомената още една личност, която е упражнила върху юбилярката и върху формирането и като учен може би най-голямо влияние.
Това е Иван Дуйчев. Университетският учен-хуманист, поддържащ контакти с византинисти и слависти от цял свят, попада рано в полезрението на Аксиния Джурова, въпреки че не е преподавал в университета. Той е човекът, насочил интересите й към изкуството на книгата. Той е бил може би най-авторитетният съветник по всички научни въпроси и е предоставил за ползване от своята библиотека всичко, което е липсвало в България.
Със смъртта на Иван Дуйчев през 1986 г. опасността библиотеката му да се пръсна на различни посоки е била много голяма (както често става в такива случаи). Съобразителността и дипломатическият усет, проявени от Аксиния Джурова, не само не позволиха това да се случи, а напротив, създадоха условия цялото научно и частно наследство на Иван Дуйчев да се съхрани.
На 14. май 1986 г. е рождената дата на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" като самостоятелно научно звено на Софийския университет. Впоследствие Аксиния Джурова успя да доразвие дейността на института, придобивайки нови библиотеки на десет учени, сред които особено ценна е тази на тази на американския византолог от гръцки произход Питър Харанис. В истински център на славяно-византийската писмена култура институтът се превърна още с откриването си през септември 1988 г. Благодарение на Аксиния Джурова и ръководството на Софийския университет в него се събраха около 700 гръцки, славянски и ориенталски ръкописа. Микрофилмирането, консервацията и научното обработване на тези ръкописи е приоритетна задача на юбилярката, покрай собствената й научна работа. Така с този институт тя създаде един орus аеrе реrennius не само за българската, но и за международната научна общност.
За много години!
проф. Петер Шрайнер
Търсене     
 
Важни Новини
Лятно работно време
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Лятно работно време
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2019 г.
Весела Коледа
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Бетон
2. Зад завесата на демокрацията
3. Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир
4. Загадката на дунавската цивилизация
5. Микроскрипти
6. Материалният живот
7. Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт
8. Потъналите и спасените
9. Малкият свят, големият свят
10. Рицарите йоанити, кръстоносните походи и Бълканите (ХІ-ХІІІ в.)

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com