Подобно на античния си предшественик, средновековният човек бил убеден, че Средиземно море се намира в центъра на земята, а останалите части на света образуват неговата периферия. В действителност още от най-ранна древност Средиземноморието било свят на пътуващи. През средните векове този свят запазвал и наследената си от античността обща култура на пътуването, която на практика улеснявала всички. В Средиземноморския свят нарушените след късната античност комуникации започнали да се възстановяват в края на IX в. През следващите двеста години възраждането на търговията и комуникациите щяло да става все по-интензивно, за да доведе към края на XI в. до невиждано по мащабите си движение на хора и стоки. Главно действащо лице в споменатия процес бил странстващият търговец. По това време, при липсата на пътнически транспорт, той единствен притежавал транспортните средства и необходимото know-how за пътуването на големи разстояния, а всички други желаещи да пътуват трябвало да разчитат на него.
За повторното активизиране на редица морски и сухопътни маршрути на комуникация спомогнала започналата през третата четвърт на IX в. и продължила век и половина реконкиста по източните и западните граници на Византия. Покръстването на народите от Централна и Югоизточна Европа пък отново отворило за пътуване сухопътните артерии, свързващи двете половини на някогашната Римска империя. За възраждането на търговията и комуникациите в Централното и Източното Средиземноморие и Черноморския регион спомогнала и по-либералната политика на имперските власти към чужденците. Към края на IX в. те вече не били принудени да търгуват на специални погранични пунктове, а можели да пътуват във вътрешността на Византия и да пребивават в самата столица. През X в. Константинопол - едно от най-големите тържища на Средиземноморието - се превърнал в основна дестинация на чуждите търговци, което пък довело до постепенното отпадане на ограниченията върху търговията с редица стоки и отмяната на рестриктивния режим на пребиваване на чужденци в града.
През 70те - 80те години на XI в. започнали промени на световната сцена. Норманската инвазия от запад и селджушката от изток скоро щели да доведат не само до териториални загуби за Византия, но и до поредното прекрояване на мрежата от комуникации в Централното и Източното Средиземноморие. Константинопол и балканските владения на империята пък щели да се окажат вплетени по безпрецедентен начин в отвъдморските търговски начинания на италианците.
