Книгата е нова стъпка в опознаването на гагаузите като етнокултурна общност. Авторката обобщава и критично анализира голяма част от написаното за тях (етногенетични хипотези, историко-демографски проучвания и др.), интерпретира собствени теренни записи и непубликувани архивни материали. Изследователският поглед се насочва към самосъзнанието, саморефлексията на общността във взаимодействието и съжителството й с други общности. Етнокултурната идентичност на гагаузите се очертава чрез проявите на билингвизъм във фолклорната им култура. Изследват се адаптивните стратегии и поведенческите модели на общността в сферата на всекидневието и празничността, както и в контекста на държавната политика. Разкриването на процесите за конструиране на общностната идентичност при гагаузите е осъществено не чрез търсене на етногенезис (както е в повечето изследвания досега), а с балансирана и добросъвестна научна интерпретация.
