ПРЕДГОВОР
Предлаганият труд представлява монографично изследване на цитаделата на средновековния град Ловеч от XII—XIV в. Нейните останки се намират на хълма "Хисаря", който се извисява на десния бряг на р. Осъм на завоя и в днешния кв. "Вароша" (обр.1). Хронологическите граници на изследването обхващат продължителен период с начало в енеолита (тогава се появява живот на хълма) и край в средата на XIX в., но основната тема на труда е средновековната култура на града до падането му под турско робство и най-вече културата от XII—XIV в., период, който поднася най-много данни за науката. Това са столетията на разцвет на града, когато старобългарската крепост прераства в цитадела. Животът в крепостта Ловеч е продължил и след като пада под турска власт, но вече не така интензивно, а от XVII до втората половина на XIX в. територията и е била некропол за тогавашните обитатели на сегашния кв. "Вароша" на Ловеч.
Съществените пунктове на изследването са: археологическите култури от епохите преди възникването на средновековната българска крепост - IV хил. пр. Хр.-VII в. сл. Хр.; градоустройството, архитектурата и материалната култура на крепостта от IX до XIV в.; материалната култура на цитаделата, след като пада под турско робство. Проучването и изложението на богатия археологически материал завършват с основни изводи за характера на средновековния град Ловеч.
