ПРЕДГОВОР КЪМ АНГЛИЙСКОТО ИЗДАНИЕ
Настоящата книга има за цел да обясни необикновеното правило, което урежда унаследяването на жреческия пост на Немийската Диана. Преди повече от трийсет години се залових да намеря решение на проблема и смятах да го изложа съвсем накратко, но скоро установих, че за да звучи правдоподобно, вероятно и по-разбираемо, е необходимо да се обсъдят и някои по-общи постановки, тъй като част от тях почти не бяха засягани дотогава. С всяко ново издание тези и други, свързани с тях въпроси заемаха все повече и повече място, проучването се разпростря във все нови и нови насоки, докато първоначалните два тома набъбнаха на дванайсет. Междувременно често се чуваха пожелания книгата да излезе в по-сбита форма. Настоящото съкратено издание е опит да се задоволят тези искания и по този начин книгата да стане достъпна за по-широк кръг читатели. Съкращавайки значително нейния обем, се старах да запазя основните принципи и за да станат те ясни, да ги придружа с достатъчно доказателствен материал. Езикът на оригинала, общо взето, е запазен, макар на места изложението да е по-сбито. За да остане колкото се може повече от текста, пожертвах всички бележки, а с тях и точните данни за източниците, които съм използвал. Така че читателите, които искат да научат определен източник, ще трябва да се справят с пълното съчинение, където всичко е документирано и има пълна библиография.
В съкратеното издание не съм добавял нов материал, нито съм променил становищата, изразени в последното издание, тъй като данните, които научих междувременно, в по-малка или по-голяма степен потвърждават предишните ми заключения или са нова илюстрация на стари положения.
Дали даденото от мен обяснение на институцията на Немийския жрец е вярно или не, ще покаже бъдещето. Винаги съм готов да се откажа от него, ако бъде предложено нещо по-добро. В същото време, предавайки книгата в новата и форма на оценката на публиката, искам да се предпазя от погрешно възприемане на нейните задачи, защото, струва ми се, все още съществува подобно тълкуване, макар да съм се опитвал да го поправя. Смятам, че ако в настоящия труд съм се спрял по-подробно на култа към дървото, то не е, защото преувеличавам важността му в историята на религията, още по-малко защото искам да извлека от него цялата митологична система, а просто защото не мога да пренебрегна този момент, след като се опитвам да обясня значението на един жрец с титлата Горски цар и след като една от претенциите му за този пост е откъсването на клонка - Златната клонка - от дърво в свещената дъбрава. Но съм далеч от мисълта да издигам преклонението пред дървото като първостепенно в еволюцията на религията Напротив, според мен тя е била изцяло подчинена на други фактори и по-специално на страха от мъртвите, който, общо взето, според мен е оказал най-мощното влияние в изграждането на примитивната религия. Надявам се, че след това изрично опровержение повече няма да се налага да засягам една митологична система, която смятам не само за фалшива, но и за нелепа и абсурдна. Но хидрата на грешката ми е прекалено позната, за да се надявам, че отсичайки една от главите на чудовището, ще предотвратя израстването на друга, а дори и на същата. Единствено мога да разчитам, че справедливостта и интелектът на читателите ще коригират, сравнявайки го с изричното ми изявление, такова изцяло погрешно разбиране на моите схващания.
Лондон, юни 1922 г.
ДЖЕЙМС ДЖОРДЖ ФРЕЙЗЪР
|
