При съставянето на настоящата "Антология на новата полска поезия" бях изправен пред огромното предизвикателство да намеря най-точния критерий за представяне на известните и утвърдени полски поети, с риска някои от тях да останат в сянка или да бъдат пропуснати. Няма да скрия своите пристрастия, а и невъзможността да бъдат обхванати всички. От друга страна, ако някои поети липсват, това е станало с тяхната воля и желание. Във всеки случай за участие в антологията съм търсил личното съгласие на всеки от творците. Водил съм с тях често пъти пространна и... продължителна кореспонденция. Дължа огромна благодарност за помощта, която ми оказаха в установяването на личен контакт с авторите, на Мариуш Гжебалски, Роман Хонет, Павел Дунин-Вонсович.
Най-накрая за заглавието. Защо не антология на "съвременната", а на "новата" полска поезия? Защото в антологията е представена преди всичко новата полската поезия от края на миналия и началото на XXI век, с цялата динамика на художествените търсения, стилове, явления и процеси. Прочее, за нейното състояние говори и фактът, че в момента в Полша излизат над 100 литературни списания, в които непрекъснато се появяват нови и нови имена на поети. Това в известна степен дава отговор на въпроса защо интересът към новата полска поезия е толкова голям, Защо в нея има толкова много известни имена и внушително поколение от талантливи млади поети. Както се казва: всичко обяснява всичко!
Борис Данков
