Адриана, Теодора Димова, Сиела, 2007

Адриана

Автор: Теодора Димова
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: Сиела
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2007 год.
меки корици, 168 стр.
Цена: 10,00 лв

Прикачен файл:

"Аз не дописвам и не продължавам незавършения роман на Димитър Димов. Категорично искам да кажа, че това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност. Отдавна зная, че писането не само че не е безобидно, но то е и много опасно занимание. Има моменти, в които е много трудно да се справиш с него, да се изправиш. Например когато разбереш, че героите от една книга са живи същества. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература".
Теодора Димова

Теодора Димова "дописва" баща си
Тя възражда фаталната героиня Адриана на големия творец

Теодора Димова се впусна в поредната житейска и творческа провокация. Майсторката на елегантната словесност и задъхания изказ написа история, която "стъпва" върху сюжета, героите и емоциите в "Роман без заглавие" - незавършена творба на нейния баща, великия Димитър Димов - и ги съдържа в себе си. Книгата на дъщерята се казва "Адриана" и ще бъде представена на 15 февруари от издателство "Сиела". Адриана е и името на фаталната жена от "Роман без заглавие" - красива и влиятелна, тя се влюбва в мъж, който е близо до сърцето и, но е далеч от социалния и блясък. За нея Димов казва: "Но никой не се досещаше, че в това съвършено равновесие на нервите, на разума и волята, скрито под външността на русалка, имаше някакво проклятие на съдбата, знака на смъртна красота, която води душата към гибел и поквара".
Префиненото камерно психологизиране на персонажите отново е на екзотичен и мащабен фон. Безпогрешна стратегия, непозната до него в литературата ни. А защо изключителният разказвач на драми не е стигнал до финала, може само да се гадае. Няма доказателства в подкрепа на нито една хипотеза. Проф. Кръстю Куюмджиев, изследователят на Димитър Димов, подозира, че може би този текст е писан след "Осъдени души" и е първи вариант на "Тютюн". Би трябвало това да се е случило след 1939 г. Откритите след смъртта на автора ръкописи наклоняват везните и към друга версия - Димов е прекъснал работата си над текста заради специализация в Испания. (Някъде по това време романистът се труди върху още един ръкопис - "Идалго".)
Сега Теодора връща лентата във времето и създава своята "Адриана". Читателят е увлечен в интригата от Юра - тя е срещнала главната героиня в последните и земни часове и разказва за нея. Някои от препратките и асоциациите директно кореспондират с "Роман без заглавие".
"Започнах "Адриана" веднага след "Майките". Много е странно, не мога да го обясня. Беше някаква необходимост. Продължи две години", казва дъщерята. Вероятно това е нейното обяснение в любов към бащата - с чиито дух не общува в езотеричния смисъл, но непрекъснато усеща край себе си. И оставяйки вярна на философията си за живота и изкуството, лишава "розово" настроените читатели от хепиенд. Любовните истории в книгите и се различават от тези в "Осъдени души", "Тютюн", "Поручик Бенц".
Напук на псевдоразбирачите, които биха се впуснали в сравнения, Теодора се съгласи "Адриана" и "Роман без заглавие" да се появяват на пазара последователно. Още повече че недовършеният текст на Димитър Димов вече фигурира в списание "Пламък" от 1967 г. и в "Събрани съчинения". Вън от съмнение е, че дъщерята не иска да се впише по този начин в славата на бащата.
А на въпроса "Защо станахте писател?", Теодора отговаря: "От дете си водех дневник. Имах чувството, че ако не запиша или опиша един ден, все едно, че го е нямало. Действителното събитие се случваше, когато го записвах, а не когато го преживявах. Или не можех да го преживея истински, ако не го опиша. Това е странната зависимост между писането и живеенето. Те са толкова свързани - един писател живее повече и по-надълбоко, само когато пише. Говори се прекалено много за мъжко и женско писане. А според мен то е само добро или лошо. Не че не би могъл със сигурност да различиш дали един роман е написан от мъж или от жена. Разликите са много дълбинни, сетивни, трудно се артикулират".
Теодора вече мисли и за пиеса по "Адриана" - така, както превърна "Майките" в драматургичен изблик с името "Невинните" - небивал успех в Театър 199. Тогава Теодора призна: "Ако знаех колко е трудно да се направи театрална версия на един роман, никога нямаше да имам куража да започна". Но сега е готова отново да се впусне в авантюрата.
Албена Атанасова
В. Стандарт СРЯДА, 24 Януари 2007

Романът е номиниран за наградата ВИК за 2008г.