Деревността проговаря • Нов поглед към „Веда словена” и „Джагфар Тарихи”
В тази книга най-ранната българска история се изследва по три успоредни начина: първо, чрез данните на преките очевидци, които са пътешествали през българските земи между V и X век и директно са наблюдавали живота на тогавашните българи преди и след заселването им на Балканите; второ, чрез следите, оставени в българската етнография и фолклор; трето, чрез следите в паметта на източните народи, при чието формиране са участвали Кубратовите и волжките българи.
Това е първият опит да бъдат събрани на едно място преките свидетелства на очевидците за нашите праотци - нещо, което българската история отдавна трябваше да направи. Това позволи да се разкрият основните черти от живота на тогавашните българи, а след това да се проследи как тези черти са били отразени в паметниците на старата българска народна словесност и в творчеството на свързаните с древните българи източни народи.
Главният резултат от този нов и по-прецизен подход е, че чрез него се разкрива една малко позната и незаслужено пренебрегната страна от живота на древните българи - това, че те са били народ със своя ранна цивилизация, по волята на съдбата трагично прекъсната и потънала в забрава.
