Българска лирическа класика обръща внимание на очевидното, на онези знаци, мотиви и фигури, предположително видими за всички. Книгата внимава за пътя, който класическата творба е изминал през литературата; път, подновяван, потдържан и урегулиран от изменящи го институционални прочити. Движението по пътя предполага съобразяване със знаците, с конструктивните особености на пътя и с конкретните пътни условия. Виждам ролята си като на картограф: някой, който предначертава актуалната траектория на четенето на българския лирически канон или по-точно на някои магистрални пътища и посоки в него; а предназначението на книгата - като на пътеводител с карта за автомобилен туризъм през българския лирическия канон. При него местоназначението и пътуването взаимно се осмислят, докато съхраняват частична самодостатъчност: тук и пътят, и мястото на пристигане са и цел, и средство за постигането на другото. Четенето балансира между осмислящата целеположеност в резултат и самоосмислящия се процес по преодоляването на пътя на творбата. Един запис на прочит, достатъчно бърз, че да не предизвиква задръстване, и достатъчно бавен, че да не предизвиква катастрофи. Българска лирическа класика.
