Аз, Юда, Хенрик Панас, Издателска група България, 2007

Аз, Юда

Автор: Хенрик Панас
Раздел: Полска литература
Издателство: Издателска група България
Народност: полска
Преводач: Катя Митова
ISBN:
първо издание, 2007 год.
меки корици, 336 стр.
Цена: 9,95 лв

Аз, Юда • Апокриф

Драги читателю!
Имаш ли смелостта да разгърнеш тази книга? Имаш ли смелостта да се сблъскаш с истината за Исус и деянията му, потулвана в продължение на две хилядолетия от християнската църква? Имаш ли смелостта да надзърнеш зад кулисите на най-голямата машинация в историята на човечеството?
Ако отговорът на тези въпроси е "да", то тази книга е за теб. Трогателният разказ на младия търговец Анеас, по-известен с псевдонима си Юда Искариот, ще ти покаже истинския облик на "Месията" Исус, ще ти разкрие тайните около непорочното му зачатие и ще ти разкаже трагичната история на една любов. Разтърсила устоите на християнския свят, потресаващата изповед на Юда Искариот не само разкрива истината за Исус, но и рисува ярък и точен портрет на тази малко позната епоха, превърната впоследствие в обект на множество исторически и религиозни спекулации. Въпреки, че е художествен роман, "Аз, Юда" поразява със своя реализъм, плод на дългогодишните проучвания на автора, и впечатлява с автентиката, която диша от всяка нейна страница - автентика, пред която всички онези набедени за "истински" евангелия на Юда бледнеят. Тя просто дръзва да покаже историята такава, каквато е, отмивайки вековните напластявания на лъжите и спекулациите, под чийто саван сияе истинският образ на Исус и неговите ученици... А дали той е отблъскващ или привлекателен, това ще решиш само ти, мъдри читателю.
Вслушай се в словата на оногова, чието име бе превърнато в символ на предателството от църковните отци, и прецени сам коя е истината!

Хенрик Панас: За трийсетте сребърника и вината на невинния

Едно неприятно голобрадо лице със землист цвят докосва благородния, красив лик на Учителя. Златистият лик на предатeля покрива и двете фигури, сякаш за да скрие позорното деяние. Наоколо-римски войници, които ще заловят Исус. Но той вече е другаде, духът му е високо над земните неща...
"Целувката на Юда" от Джото, началото на 14 век. Евангелският мит вече се е утвърдил, създаден е канон за изобразяването му - допир между възвишено и низко. Двете начала се определят взаимно, не могат да съществуват едно без друго. През 15 век Беато Анджелико рисува и Юда с нимб, само че тъмен за да бъде негативен двойник на Исус.
Образът на Юда Искариот многократно е бил обект на художествено изображение, като ролята му най-често е представяна съгласно каноническите евангелия и много рядко в разрез с тях. В хода на историята този нещастник се е превърнал във въпълъщение на предателството, тъй като неговата предполагаема целувка е станала символ. Можем да прибавим още и "трийсетте сребърника", влезли завинаги във фразеологията на всички народи по света.
Със защитата на набедения апостол обикновено са се заемали библисти-дилетанти, на които историята с Юда по различни причини им е изглеждала неправоподобна.
Като започнах да пиша своя разказ, все още нямах изкристализирала концепция за образа на Юда и за неговата роля, освен едно нещо, а именно-без да изключвам предателството му, изключвах неговата вина. Защото ако провидението е опрделило такава роля на Юда и щом Исус, знаейки за това е допуснал тя да се изпълни, без да се съобразява с вечния позор на извършителя и без да се смили над него, то каква е вината на нещнастника? Не е ли бил по-скоро жертва на божия присъда, и не е ли сторил голяма услуга на човечеството, бидейки виновник за мъченичеството на Исус и с това изкупувайки първородния грьх на човечеството?
Самата театрална сцена с целувката на Юда е изключително подходящохрумване за конструкция на драматахна мъченичеството, макар че мнимият или истинският предател и продажник е нямало защо да прибягва до този жест, достатъчно е било да посочи Исус с пръст , ако изобщо е имало такова събитие.
Последното библейско сведение за Юда - че продажникът измъчван от угризение на съвестта се е обесил в местността Хакел Дама, е само продължение на драматичния разказ за предателството. А ако предателство не е имало, неговите последствия естествено отпадат. Сега можем само да си зададем въпроса - откъде се е взела цялата тази история с Юда? Тя е можела да възникне единствено по повод тайнственото изчезване на един от близките ученици на Исус. Той трябва да е бил важна фигура, на която по някакъв начин са разчитали и чието необяснимо отсъствие в момента на трагично изпитание е било възприето като предателство.
Тази хипотеза залегна в основата на моята версия за образа на Юда.