Усетът за национална принадлежност продължава да бъде изключително мощен, а в днешния, глобализиращ се свят дори като че ли се засилва.
На пръв поглед най-очевидният белег за нацията е общността на езика и потеклото, но твърде много са нациите по света, които сякаш нямат нито общо потекло, нито дори употребяват само един език.
Често пъти най-ожесточените сблъсъци избухват между народи, изповядващи една и съща религия и принадлежащи повече или по-малко на една и съща култура. Кое кара повечето хора да гледат на националната си принадлежност като на неделим елемент от собственото си „аз” и да си измислят свое собствено минало, за да намерят „достойно” място за своята общност? Какво може да подтикне цяла етнонаиионална общност или поне нейният елит настървено да отрича роднинството си с друга нация и да се изкарва за нещо съвършено различно, като преднамерено си затваря очите пред „неудобните” факти?
Целта на настоящата книга е да направи критичен преглед на някои дълбоко вкоренени клишета и общоприети аксиоми. В нея българските, балканските и славянските национални страсти се разглеждат в контекста на етногенезиса и формирането на нациите в общоевропейски и световен мащаб.
За автора:
Пламен Симеонов Цветков е професор по нова и най-нова история в Нов български университет. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното му изследване на балканската история от българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история „Европа през XX век”, „Светът през XX век”, както и монографията с предизвикателния надслов „Славяни ли са българите?”.
