Библиотека за ученика и студента
Речникът е одобрен от Министерството на образованието и науката с Протокол № 6 от 5.07.1996 г.
Автори: Георги Армянов, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева
Николай Александров - художествено оформление на поредицата
За необходимостта от нов речник на чуждите думи
Силна тенденция в развитието на съвременните езици е обогатяването на лексиката, свързана с развитието на науката, културата, изкуството, промишлеността, търговията, икономиката изобщо, банковото и финансовото дело, международните връзки, дипломатическите отношения.
В настоящия речник се включват думи и собствени имена от чужд произход от духовната сфера - изкуство, философия, религия, литература, както и лексика, свързана с политиката и бизнеса. Значително е мястото на думиу принадлежащи към международната културна лексика. Тези лексикални единици, водещи началото си от класическите езици (гръцки и латински), съществуват в езиковите системи на всички европейски езици, а в нашия език са навлизали през различните периоди от неговото развитие и особено от времето на Възраждането до наши дни във връзка със съответните обществено-икономически промени. Включването на този пласт думи е мотивирано както от факта, че те изразяват пътя на приобщаване на нашия народ към съвременната европейска и световна култура, така и от обстоятелството, че в досегашните речници много от тях са тълкувани от силно идеологизирана позиция, довела до изкривена и невярна дефиниция за понятията. Представянето им е актуализирано — остарелите и излезли от употреба думи не са включени, а дефинициите на включените са осъвременени (напр. при: демокрация, импресионизъм, социализъм и под.). Всред тази лексика се открояват със своята многобройност и компактност митологичните и религиозните наименования и имена - основни термини и названия от всички големи митологични и религиозни системи, а така също и от системи, които имат основополагащо значение за българската култура. Тълкуванията им са съобразени с последните постижения на българските и световните изследвания по митология и антропология, като някои статии са написани изцяло отново (напр.: Деметра, Дионис, Орфей, орфизъм и под.), тъй като в досегашните наши и чужди справочници се премълчава за тракийския произход на тези божества или религиозни системи и се започва от момента, в който те се разпространяват в древна Гърция. Значително са обновени речниковите статии на названия, свързани с източните религии (в т. ч. и исляма).
В някои от речниковите статии (отнасящи се главно до християнската религия и митология) се наложи да се посочват и съответните книги на Св. писание, в които се среща името или наименованието.
|
