Дневник, Борис Делчев, Народна култура, 1995

Дневник

Автор: Борис Делчев
Раздел: Български мемоари и биографии
Издателство: Народна култура
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 1995 год.
твърди корици, 496 стр.
Цена: 15,00 лв

Прикачен файл:

Подбор, предговор и бележки: Марияна Фъркова

Дневникът на Борис Делчев е уникално явление в нашия обществен и културен живот. Досегашната ни литературна история не познава друг подобен документ - близо половин век (от 23.I.1939 г. до 27.III.1987г.) литературен творец така систематично и проникновено да отразява събития и случки, да описва всяка вечер вълненията си от деня. ...Борис Делчев изпълва хиляди страници с явното съзнание, че фактите трябва да се отбелязват навреме и най-обективно. А именно времето е, което ще отсее или дообогати смисъла, ще доизясни от различни гледни точки всичко, вече прецизно документирано. В тези близо 13000 ръкописни страници, на които възлиза целият дневник, по неповторим начин е продължена и мемоарната традиция в нашата литература, при това върху полето на един почти неразвит жанр. Преди 10 ноември 1989 г. макар и само отделни части от този дневник бяха непубликуеми. Съществуването на подобен документ в дома ти, несъобразен с нормативния стандарт, изпъстрен с имена, недостъпни тогава за критическа преценка, излага на постоянен страх потисканата през годините психика на привидно свободен човек...

"Дневникът" на Борис Делчев още в замисъла си поставя определени цели. На първо място, свободно изразяване на мнение за исторически събития (главно от социалистическия лагер), за литература, култура; територия-отдушник на едно самозаявено социално и литературно съзнание, което не може да бъде докрай откровено в обществото и литературната критика, които нарича "казионни", "догматични", "партизански", "партийни", "драконовски", "сектантски", "клоака"... Съзнание, чиято властова позиция в официозните сфери е разклатена и то предпочита да реализира себе си в тайното повествование на "дневника", където падат маските не само на мемоариста, но и на всички други участници. Където човешкият характер се проектира върху обществото, а не обратното. Или - "дневникът" въпреки интимния си и скрит характер има огромната амбиция да надрасне личното и частно битие и да припокрие общественото битие. В освободеното морално и естетическо пространство на "дневника" мемоаристът предпоставя и мисли себе си като "литературен грешник", т.е. като отклоняващ се от официалния патос и утешаващ се и отмъщаващ си чрез тайното слово на свободната лична оценка, която педантично съпътства официозното слово, охранявано от институции, удържано като единствено от цяла държава (или още по-тежко - от цяла обществена система, обхванала много държави) и затова гранитно в официалните се сфери на функциониране: "Ние живеем в един абсурден свят на страх и оглеждане, в който няма никакви принципи и доводите от фактическо и рационално естество са престанали да имат каквото и да било значение. Това е ново средновековие, по-лошо от същинското, защото си е присвоило правото да се позовава на едно от най-хуманитарните учения, заменяйки реалността с мистиката на думите, взети и те според нуждите на момента (с. 277).
Марияна Фъркова