Просфори (печати за хляб)/Prosphora, Иглика Мишкова/Iglika Mishkova, БАН Етнографски институт с музей, 2007

Просфори (печати за хляб)/Prosphora

Автор: Иглика Мишкова/Iglika Mishkova
Раздел: Православна литература, Българска културология, етнология и фолклор, Антикварни книги
Издателство: БАН Етнографски институт с музей
Народност: българска
Преводач: Иглика Мишкова
ISBN:
първо издание, 2007 год.
меки корици, 120 стр.
Цена: 50,00 лв

Прикачен файл:

Фотографии : Иво Хаджимишев и Христо Мишков

Настоящия каталог на български и английски е към цялостна сбирка с просфорни печати от българската етническа територия и представена за първи път в изложбата "Просфора. Хляб и литургия", която съдържа образци от фондовете на музеи в София, Смолян и Варна. Сред печатите от 19-и и 20-и век има образци за изящна дърворезба.

Просфорните печати са особени обекти - те са ключов елемент на църковния живот, участват в най-сакралното християнско тайнство. Като при всеки култов обект в тях се влагат строго определени религиозни символи, формата им е канонична, но все пак има и различия. Особености има и при разпространението им. В някои краища на България те се използват само в църквите, а в други са задължителен инвентар на всяка къща. По принцип просфорите са затворени в църквата. Те участват в религиозното тайнство Евхаристия. Действията с тях се извършват далеч от очите на вярващите - в олтара, където преди светата литургия се извършва "претворяването" на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Същинските православни просфори са малки кръгли пшенични хлебчета, направени от две парчета заквасено тесто, върху които е нанесен специален печат с определени символи. Най-важният символ е Агнецът - квадрат с вписан кръст и изписване ИС ХС НИКА. Върху него в ритуала проскомидия се извършва символично безкръвно жертвоприношение. Частици от Агнеца се "претворяват" в тяло Христово и участват в светото причастие на вярващите. Върху някои просфори се отпечатват два или три агнеца и полета, символизиращи Света Богородица и ангелските чинове. Те също имат строго определена роля в литургията. Църковните печати рядко се запазват. Те са изработени от меко дърво, ползват се докато се напукат, след което трябва да се изгорят. Все пак има запазени образци от 5-6 век, както и от годините на Възраждането, изработени от мек камък или глина. По принцип формата им и символите по тях са определени, но орнаментите и качеството на изработка могат да са различни.

Освен църковните печати има и домашни просфорни печати, които се ползват не за причастие, а за различни видове обредни и празнични хлябове. В сравнително голяма част от страната те са много разпространени и всяка християнска къща има своя просфорник, който съхранява в домашния иконостас редом до иконата-покровителка на дома. Има както традиционни печати с Агнеца, така и с образи на светци и други свещени символи. Някои от фамилиите имат печати, върху които се изобразяват инициалите на домовладиката. При домашните печати формата не е строго определена и народният гений може да се развихри в пълна степен. Най-често това са дървени кръстове с различни орнаменти, в основата на които е резбован Агнеца. Някои са правени от майстори, резбата по тях е внимателно изпипана, а други са образец на т. нар. пастирска дърворезба и са дялкани любителски. И едните, и другите имат своята историческа и етнографска стойност. Когато се прави култов обект, всеки детайл си има предназначение. Ръката, разбира се, може да греши, но авторът винаги влага определен смисъл, който днешните учени трябва да разгадаят, или опитва да възпроизведе нещо, което е видял другаде. Често се случва резбарят да не разбира какво точно изобразява. Изписването ИС ХС НИ КА при някои от неграмотните резбари е трансформирано в хаотични резки. Има и езически символи, които съжителстват с християнските. Това говори за синкретизма на народните вярвания и обичаи. Случва се авторът да забрави, че в печата символите трябва да са огледални, та върху хляба те да излязат в позитив и прави обратното. Във формата на кръста и резбоването на разпятие или други библейски сцени има невероятни образци както на изящество, така и на наивизъм. При домашните печати църковната анонимност е забравена и авторите често изписват имена, населени места, години.