Към какви европейски схеми се адресира българският образ в годините около Освобождението? Как така все гоним Европа и все не я достигаме? Все българите ли ще са изключението?
Защо „селянин” е обидна дума в речника на всекидневието, след като колцина българи нямат селски корен? Какво е означавало да европеизираш най-отрудени те членове на българското общество? А образованите и възпитани българки?
Книгата повдига тези и други въпроси и търси отговори, като изследва образите, с които българите биват представяни или се представят пред света в последните десетилетия на XIX и началото на XX век. Изследването се ръководи от постановката, че българската идентичност се
заявява според наличните изисквания в европейски контекст и че както навсякъде другаде, и режимите на българското представяне неизбежно следват понятия и норми, продиктувани от геополитическите реалности и стратегическото разделение на света на „Европа” и „не-Европа”.
