Владимир Жидовец е първият посланик в София (от 29.07.1941 г. до 18. 08.1943 г.) на създадената през април 1941 г. Независима Държава Хърватия. През времето, прекарано в България, той успява добре да опознае българите и страната, отчитайки като дипломат колко е важно да спечели в лицето на България сигурен приятел и съюзник в този политически момент.
Написана след отзоваването му от България, настоящата книга има твърде нерадостна съдба. Непълни осем месеца след отпечатването си (края на август 1944 г.) тя доживява краха на Независимата Държава Хърватия и на управляващия я усташки режим и е конфискувана и унищожена, без да има възможност да стане достояние на широката хърватска общественост, за която всъщност е предназначена. Днес в Хърватия са запазени само единични екземпляри от нея, един от които се съхранява в Архива на Националната библиотека в Загреб. Интересът към подобни книги, представящи мнения, които най-точно бихме определили като "другите за нас", е голям, защото те обогатяват собствените ни възгледи за нас самите. В този смисъл настоящата книга е ценна с обективния "външен" поглед на Владимир Жидовец и неговата оценка за историческото, икономическото и културното развитие на България през вековете и по време на Втората световна война.
