Homo epistularum и животът вчера, Йордан Вълчев, Иван Радев, Слово, 2007

Homo epistularum и животът вчера

Автор: Йордан Вълчев, Иван Радев
Раздел: Български мемоари и биографии
Издателство: Слово
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2007 год.
меки корици, 270 стр.
Цена: 10,00 лв

Прикачен файл:

Homo epistularum
ЗАПОЧНА КАТО СЛУЧАЙНО ЗАПОЗНАНСТВО 1970
Читателят вече е разбрал, че предлаганата книга се изгражда върху строго следвана хронология в разменянето на писмата между Йордан Вълчев и моя милост. Опитах се там, където те са директно свързани - т.е. едното предизвиква появата на другото - да обознача връзката, за да улесня възприемането. Но не са малко случаите - обективно сложили се, или поради несъхранени писма - тя да липсва, да се подреждат един до друг два или три текста от негова или от моя страна.
Често срещана е и разнородността на темите и въпросите, които застъпват отделни писма, резките преходи в онова, което ни е занимавало. Казвали са си думата и паузите, които се открояват в този, продължил цели 16-17 години, период на общуване. Всеки от нас познава моменти, в които не му е било до самия него, камо ли до интерес и загриженост за другите...
След като вече характеризирах запазеното за това, как е протекла първата ни среща в гр. Дългопол през пролетта на 1970 г. и в какво са се изразявали началните ни стъпки в общуването, тук трябва да дам път на преките свидетелства. Естествено е те да имат протоколно-опипващ характер, да изразяват моята плахост и неопитност и покровителствено-снизходителния апломб на писателя - автор не само на „Боеве", но и на възвърналите го в литературата книги „Сигнали за атака" и „Родихме се змейове".
Впечатляващото в общуването ни през този отрязък от време е съвместният ни престой в гр. Добрич. Разменените писма загатват нещо, но тия два или три дни, прекарани заедно в този град, предизвикаха тогава у мен малък шок, тъй като преминаха в низ от срещи, гостувания, запивки и бурни разговори - стихията на Йордан Вълчев. Аз, пасивният съучастник, само наблюдавах и се опитвах да си правя някакви заключения, докато той, човекът, си се забавляваше, развихряше и увличаше в оживлението и другите.
Не за друго, а за да разсея евентуални недоумения, ще отбележа, че тогава Йордан Вълчев работеше като „уредник" на детското сп. „Славейче", чиято редакция се намираше в сградата на Съюза на писателите - на ул. „Ангел Кънчев" № 5. А моя милост във времето на нашето запознанство беше редовен аспирант по нова българска литература във Великотърновския университет, но прекарвах част от времето ту в Разград (където работеше съпругата ми), ту в гр. Попово.