Кино, 2007/ брой 3, Колектив, Съюз на българските филмови дейци, 2007

Кино, 2007/ брой 3

Автор: Колектив
Раздел: Кино и телевизия
Издателство: Съюз на българските филмови дейци
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2007 год.
меки корици, 48 стр.
Цена: 3,50 лв

Съдържание:

СЛЕД ЗАЛЕЗ ИДВА ИЗГРЕВ
С режисьора Владимир Краев за новия му филм „Малки разговори” разговаря
Нели Калчева

УЧИТЕЛЯТ
В памет на Христо Христов
Огнян Гелинов

ПИСАТЕЛЯТ ВЪВ ФИЛМОВОТО ОГЛЕДАЛО
Сто години от рождението на Емилян Станев
Григор Чернев

МУЗИКАТА В КИНОТО... И ОТВЪД НЕЯ
Лили Крачева

Отзвуци от София филм фест
ФИЛМОВИ ПРОЕКТИ ЗА ПРОДАН
Правда Кирова

СВЕТЛИНИ В ЗДРАЧА НА КИНОТО
Големите имена на София Филм Фест 2007
Боряна Матеева

БЪЛГАРИЯ Е ЗЕМЯ С БАЛКАНСКА ДУША И ЕВРОПЕЙСКА ПЕРСПЕКТИВА
С режисьорката Анета Лешниковска разговаря Сунчица Уневска

СИЛАТА НА ЗАКОНА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО: УРОЦИТЕ НА ФИЛМОВОТО ИЗКУСТВО – МАТРА/КАП
УРОЦИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ТРИЛЪР
Ингеборг Братоева

ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ
Анкета: Жоро Неделков, оператор

ПОГЛЕДЪТ НА РЕЖИСЬОРА
В ОЧАКВАНЕ НА ТЪРСАЧИТЕ НА ИСТИНАТА
Владимир Ангелов

Нови книги
ФИЛМОВАТА КОМУНИКАЦИЯ КАТО ТВОРЧЕСКИ АКТ
Надежда Маринчевска

Световен екран
ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО НА АМЕРИКАНСКИ ЕКРАН
Свободни размисли (по европейски) и точни цифри (по американски)
Мила Войникова

ИСТАНБУЛ 2007: ТУРСКИТЕ ФИЛМИ В ОСПОРВАНА КОНКУРЕНЦИЯ
Олга Маркова

ЗАПАДЕН ЕКРАН ЗА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКОТО КИНО
Божидар Манов

ВИНОВЕН ЛИ Е ПАТОКЪТ ДОНАЛД?
Любомир Халачев
През март 1939 Хари Уорнър (един от братята Уорнър) пише писмо на Хари Хопкинс, секретар по търговията, в което посочва, че американските филми са спечелили 150 милиона долара от продажби в чужбина, наричайки ги „най-добрия американски посланик” и посочвайки, че „нашите филми просто крещят: Купувайте американското”.
Може би затова, когато американските войски навлизат в Европа през Втората световна война, следвайки настъплението на Съюзниците, в много градове за тяхно учудване били посрещнати с възгласи: „О-о, патокът Доналд!” Станало ясно, че американските момчета са въведени в мислите на много европейци с веселите персонажи на Уолт Дисни. Реплика от тези времена си спомняме от епизода в „Кръстникът”, когато сицилианският младеж вика след отминаващите американски войници: „Американецо, вземи ме! Кларк Гейбъл, Рита Хейуърд!”
Говори се, че именно по този повод ген. Айзенхауер, командващ американските армии в Европа, казва: „За нас най-големият дипломат се оказа патокът Доналд”. От което следва една много ясна и праволинейна позиция – американското правителство залага силно на разпространението на американски филми по света. Какво стана след това, на всички е ясно. Аз не коментирам качествата на американското кино, само посочвам една от тенденциите в развитието на американската културна политика.
Защо говорим за тези стари времена сега? Защото през последните две десетилетия особено ярко се очерта подобна настъпателна тенденция в развитието на образованието - не само на българското, но и на европейското образование. Като че ли университетите се разделиха на два типа - европейски и американски. С всички произтичащи от това последствия. Именно затова през последните години ние започнахме да говорим не само за експанзия на американската култура, но и за активна експанзия на американската образователна система. Навсякъде в Европа (и по света) се появиха американски университети. Те наложиха своя модел на образование, който има много и различни особености, но най-важната и очертаваща се разлика е в т. нар. „модули и кредити”.