Книгата е посветена на българската емигрантска общност в румънския град Галац през възрожденската епоха (до 1878 г.) и продължава изследванията на автора по тази проблематика, засягащи българската диаспора в Браила и Букурещ.
Въз основа на разнообразни документални източници и на специализирана литература в труда са разгледани няколко основни въпроса: развитието на Галац като най-важно пристанище в Долнодунавския басейн и формирането там на българска преселническа общност, която наброява няколко хиляди души; стопанската дейност на тамошните българи и особено на клона на голямата търговска и банкерска къща на братя Евлоги и Христо Георгиеви; разпространението и ролята на българската възрожденска книжнина и печат; основаването и функционирането на първото българско училище; строежът на българската църква „Св. Пантелеймон” и родолюбивата дейност на архимандрит Максим Райков; подкрепата, давана на общобългарски културни институции и дарителството на местните българи; участието им в националноосвободителните борби до 1878 г., в които се откроява дейността на Георги Карловски, Рафаил Атанасов и други емигранти.
В изданието са проследени животът и делата на мнозина възрожденци, искрени родолюбци и радетели за каузата на българщината. Историята на галацките българи, на българската емиграция изобщо е осветлена като съществена и неделима част от българската национална история.
