Предговор
След жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г, опожаряването и разоряването на стотици български села и избиването на хиляди българи Великите сили налагат на Османската империя т.нар. Мюрцщегски реформи, които предвиждат въвеждане на подобрения в администрацията и упражняване на международен контрол, за да бъде облекчено положението на населението и да му се осигури защита от продължаващите репресии и насилия.
С изработването на проекта за реформи в Македония се заемат страните, считани тогава за най-заинтересовани от балканските проблеми - Австро-Унгария и Русия, които още през 1897 г. се споразумяват да поддържат статуквото в този регион. Според Мюрцщегската програма, изработена от външните министри на Австро-Унгария и Русия, граф Голуховски и граф Ламсдорф, към назначения от султана главен инспектор Хилми паша се предвижда назначаването и на двама цивилни агенти - австриец и русин. Те, тримата, заедно със своите помощници, трябва да бдят за премахването на насилията и злоупотребите, да въдворят ред и законност, да приложат предвидените мерки за подпомагане на пострадалото население и да го предпазват от нови насилия. На 24 септември 1903 г. султанът, след многократни възражения от негова страна, приема представената от Австро-Унгария и Русия програма и през пролетта на 1904 г. се пристъпва към прилагане на реформите в Македония.
...
