Градини и паркове на България, Лидия Фомина, Арх и Арт, 2007

Градини и паркове на България

Автор: Лидия Фомина
Раздел: История - други, Архитектура
Издателство: Арх и Арт
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2007 год.
твърди корици, 168 стр.
Цена: 20,00 лв

Градини и паркове на България • Поява и развитие през вековете

ПРЕДГОВОР
В книгата се разглежда развитието на градинско-парковото изкуство и строителството на зелените площи у нас от времето на ранното средновековие до началото на XXI век.
Материалът в книгата е подреден в шест глави.
Първата глава е посветена на ранното средновековие. В нея са включени дворните градини, които са били създадени в първата българска столица Плиска пред VII-IХ век; атриева и висящата градина в Преслав; терасната градина в Царев град Търнов на Царевец.
От авторката бяха проучени в 1972-1974 година на миналия век на самото място руини на посочените по-горе обекти. Изучени са също така и трудовете на археолози, работили през различно време на разкопките и в трите средновековни български столици - Плиска, Преслав и Царев град Търнов.
Научната литература по въпроси на ранното средновековие в библиографията е обособена в самостоятелен раздел.
Градинското изкуство на Късното сред¬новековие (през епохата на Българското Въз¬раждане) се разглежда във втора глава изк¬лючително по материалите на професор арх. Делчо Сугарев. През 50-те години на миналия век само той е извършил подробни проучва¬ния на дворните градини в град Карлово.
Карловските дворни градини характеризират разцвета на българското градинско изкуство през епохата на късното средновековие. Ето за¬що авторката избира за анализ карловските дворни градини: 1. Белият двор. 2. Дворът на Си¬меон Златарев. 3. Дворът на Рада Зоева. 4. Дворът на Козаревата къща. Те разкриват най-ярко самобитния български стил, който се е оформил в Карловския възрожденски двор.
Третата глава в книгата е посветена на дворцовото парково строителство. В България то се появява много късно в сравнение с европейските държави. Ако, например, във Франция дворцовите паркове започват да се изграждат през ХVII-ХVIII век, то у нас те се появяват едва в края на XIX и в началото на XX век. Причината за тази изостаналост е петвековното турско робство, което (както е известно) спира развитието на поробената българска държава във всички сфери на обществения и културния й живот. Независимо от това у нас (макар и късно) се създават забележителни по своята красота паркове: Евксиноград, недалеч от Варна, и Врана около София. На тях се посвещава третата глава.
В четвъртата глава се разглежда обществено-градинското строителство, което се появява в България при капитализма - в края на XIX век и в началото на XX век.
Първите обществени градини били създадени в столицата на България - София, в края на XIX век. Те са: Александровската (сегашната градска градина) и Борисовата градина. Затова те се разглеждат подробно.
В пета и шеста глави, обособени в самостоятелни периоди, се анализира градинскопарковото строителство при социализма. Тези периоди в развитието на градинско-парковото изкуство и строителството на обществените зелени площи в страната ни, се очертават като най-плодотворни. Те бележат възход и разцвет на новото градинско-парково изкуство, появило се през 60-те години на миналия век, след изоставяне в края на 50-те години на миналия век на старите класически принципи. Затова именно последните 2 периода се разглеждат в книгата подробно заедно с допуснатите грешки, несполуките и големите постижения, поставили градинско-парковото строителство в България на едно стъпало с напредничавото по това време европейско парково строителство.
В книгата се отделя място и на времето на застоя в зеленото строителство, което започва през 1990 година и продължава вече цели 15 години. Това време се характеризира не само със спирането на строителството на нови зелени площи, но е свързано и с разрушаването на старите градини и паркове.
Предлаганата на читателите книга се базира на:
1) Проучени от авторката обекти (включени в книгата) на самото им място.
2) Архивните документи, изучени от авторката в ЦДИА (Централен държавен исторически архив) и СГОДА (Софийски градски окръжен държавен архив), отнасящи се към разглежданите в книгата обекти.
3) Проучена литература по озеленяването у нас.
4) Проучени някои градини и паркове, създадени в България преди 9-ти септември 1944 година.
5) Научни разработки, статии, доклади на авторката по обекти, поместени и проанализирани в книгата.
6) Наблюдения и проучване на обекти (градини, паркове, улични зацветявания, оформяне на площади и др.) през периода (1954-2004).
7) Многобройни материали, събрани от авторката за разработване на лекции по "История на градинско-парковото изкуство" - предметът, по който е чела лекции на студентите по Озеленяване в Лесотехнически институт в продължение на 16 години (1968-1984).
Поставената цел при разработката на материала в тази книга е не да се направи исторически преглед на всичко, което е създадено в областта на Озеленяването в България през различни епохи и време, а с помощта на характерните образци (общо на брой 24 обекта) да се покаже кога, къде и как се заражда градинско-парковото изкуство в Българската държава. Какви стилови особености има и какви художествени форми придобива то в процеса на своето многовековно развитие и др.
Авторката, 2005 година