Можем ли да мислим тялото, „нашето” човешко тяло? Да го мислим откъм самото него, с неговия собствен пулс? Ако тялото е маргинализирано и подчиняващо на Духа или Разума както от хилядолетната платоническо-християнска традиция, така и от картезианската модерност, то днес то сякаш е възприемано интуитивно като единствения общ културен (медийно-икономически) знаменател на привидно глобализиращия се свят. Означава ли това, че сме свидетели на едно екстатично отелесяване на света? Че живеем в епохата на тялото? Това са уводните актуални въпроси на „Тялото-Метаморфоза". Книгата предлага широк тематичен и концептуален спектър за мислене на тялото. Уводната й част е посветена на съвременната метаморфоза на тялото, мислена в антропологическа перспектива с оглед на радикалната трансформация на света днес. Следващите три части са посветени на онтологическите Модуси на тялото: животът, крайността, общността. Книгата въвежда като привилегировани казуси творби на съвременното визуално изкуство, пърформанс и танц, както и литературните творби на Батай, Арто и Достоевски.
