В ранните белетристични произведения на Ласло Мартон фантастичното се преплита с елементи на сюрреализма и гротеската, подчертани от барокови езикови орнаменти. В средата на 90-те години писателят насочва интереса си към историческия роман, възгледите му за традициите и обновяването на този жанр предизвикват оживени дискусии. Стреми се чрез отразяването на дребни, всекидневни събития от минали времена да обхване големите взаимозависимости, като постига оригинални изразни форми, интерпретиращи документалните факти. В романа си "Сенчеста главна улица" представя ежедневната безчовечност на унгарския фашизъм и повествователното сгъстяване на изживяното време. В следващите си романи разглежда историята по-скоро в сатиричен и карнавален образ.
