ЯВНАТА ВЕЧЕРЯ
На свещите случайните отблясъци
случайно пропълзяват по лицата ни.
И вече час, откакто ние,
Заболи носове в чиниите,
вечеряме зад ъгъла на късния септември,
и вече час, откакто ние шепнем,
откак ядем,
жестикулираме и даваме съвети,
откак си дъвчем нервите и дъвчем часовете,
разхвърляме душите си ракиени,
отдавна затъпели сме от пиене,
блещука виното, месото е изстинало...
Нас всички ни разделя общо минало.
Сега ако си тръгнем - ще е много рано.
Ще стане много късно, ако пък останем.
Оформят пламъците обръча, през който
един от нас
като дресиран лъв ще трябва да прескочи.
