Петър Бицилли (1/13 октомври 1879, Одеса -25 август 1953, София) е учен от световна величина - историк и философ на културата, литературовед, социолог, изкуствовед. Специализирал е в Италия, Франция и Германия. След емигрирането си през 1920 г. се установява накрая в София, като около 25 години ръководи катедрата по Всеобща история в СУ „Св. Климент Охридски" (1924-1948). Публикувал е научни трудове на руски, сръбски, български, чешки, френски, английски, немски, италиански и испански език в 21 руски дореволюционни и емигрантски, 17 български, 4 английски, 3 френски, 2 италиански, 4 немски, 2 испански (едното от които оглавявано от Хосе Ортега-и-Гасет) издания. Научното творчество (27 монографии, 144 статии и 118 рецензии) на този свръхерудиран и изключително взискателен към себе си учен (смятан от съвременниците си за „един от най-умните хора в Европа през първата половина на XX в." и уважаван от тях като благороден, всеотдаен и отзивчив човек), изпълнено с оригинални идеи и удивително проницателни анализи, съвсем закономерно е обект на все по-засилващ се интерес през последните години.
