Банатските българи са уникална част от българската етническа диаспора и от българската културна общност. Те произхождат от най-старата запазена българска, емиграция и днес съставляват етнически малцинства в Румъния и Югославия. Най-характерната особеност, която отличава банатските българи от другите етнически българи, е тяхното вероизповедание. Симбиозата между българския етнос и католическата религия определя мястото им между българската предимно православна общност на Балканите и западния католически свят. Тази специфика на банатските българи обуславя значителния изследователски интерес към тяхната история, език и култура, които се проучват задълбочено от края на миналия век.
Целта на настоящото изследване е да представи историята на банатските българи през периода, когато тяхното развитие протича в границите на три страни, възприели модела на етно-националната държава. Обект на проучване са общностите в Румъния, Югославия и България, с акцент върху българите в румънски Банат, които съставляват най-многобройната, най-компактната и най-организираната група. Формулировката на темата - "банатските българи", се определя от факта, че именно през разглеждания период този етноним започва да се налага сред самата общност - по-специално в Румъния, с оглед нейната самоидентификация, и същевременно започва да се използва широко от обществеността в България.
Авторът разглежда обособената общност на банатските българи от нейното възникване до разделянето. Проследява историята на българите в Банат под властта на държавите наследнички, както и на банатските българи в България.
Благовест Нягулов анализира новото етнокултурно възраждане в Банат и малцинственото етнополитическо движение в Румъния.