Втората световна война започва като сблъсък на две западни системи демократична и тоталитарна, за осъществяването на "нов световен ред". На практика това е противоборство между капиталистически държави, искащи ревизия или запазване на статуквото след последната голяма война.
Победителите от антихитлеристката коалииия се разделят и противопоставят. Западът губи територии, които до началото на войната са негови ресурси, използвани в полити-ката, икономиката, дипломацията като подходящ полигон за реализация на целите му. След мира не всички балкански държави са под властта на предишните си покровители. Нарушено е статуквото. Появата на Съветския съюз на след военната международна политическа сцена фактически е връщането на великата държава Русия, но с друг обществено политически строй. Балканите отново са неин регион на действие и влияние. Нещо повече, СССР разширява границите на своята политика и възможности въздействие до Централна Европа.
Написаното на тези страници е опит за разглеждане на отминали събития, показващи отношението на държавите победители спрямо тези на Балканите. То няма за цел да се хареса на едни или да подразни други. Днес достойнствата на "героя на нашето време" в политиката и навсякъде там където може да се използва историята, се свързва с победата над демонтирания комунистически враг. Но не трябва да се забравя, че великите герои се създават само срещу страшни врагове. А ако враговете ги няма, те се измислят, за да съществуват и героите. Всичко останало, свързано с живота ни днес, е преход, със заклеймено минало, неразбрано настояще и бъдеще с безброй много обеща-вани хоризонти.
