През март 1517 г. посланиците на Монтесума, господарят на Мексико-Теночтитлан, посрещат кораба на Ернан Кортес и тази среща слага начало на една от най-ужасните световни авантюри, завършила с унищожаването на индианската цивилизация на Мексико — на нейната мисъл, вяра, изкуство, знание, закони. Сблъсъкът между двата свята поражда вековете на колонизацията и благодарение на робския труд и добиването на ценни метали започва хегемонията на Запада над останалия свят, продължаваща до ден днешен. Тогава започва и мечтата — като съмнение, като съжаление, които свързват победители и победени с красотата и с тайните сили на Мексико. Мечтата на войника Бернал Диас дел Кастийо, свидетел на последните мигове на гордото ацтекско царство, мечтата на Бернардино де Саагун пред развалините на цивилизацията и великолепието на изчезващите обреди и предания. Мечтата, завършила със смъртта на последните чергарски народности от Севера и Северозапада; мечтата, която следва Антонен Арто чак до Планината на Знака в страната на индианците тараумара.
Мексиканската мечта е и във въпроса, станал най-важен за съвременната ни цивилизация: какъв щеше да бъде нашият свят, ако индианските народи не бяха сполетени от онази разруха и последвалата я тишина? Ако насилието в съвременния свят не бе унищожило онази магия и светлина?
