Моята цел беше значително по-скромна: да покажа, какви би трябвало да бъдат, според моето мнение, преобладающите качества на официалните определители на външната ни политика и само на тия.
При такива условия падат естествено всички искрени или присторени укори, че не съм бил дал пълен рецепт за българските министри изобщо.
Нека ми бъде простено при това, че не реагирам и на личните инсинуации, които, при нашите нрави, не можеше да не се явят с правилността на едно лунно или слънчево затъмнение. Независимо от факта, че съм бил почти четири години министър и съм имал следователно време да обръгна на всекакви епитети, аз оставам и днес с дълбокото убеждение, което споделят наверно всички добри българи, че трагизмът на момента изисква наложително, да се издигнем над своето малко "аз", над своето дребно злопаметство, над своите лични симпатии и антипатии.
Иван Д. Шишманов
