Както в първия том с британска дипломатическа
кореспонденция, основните документи са
от Архива на британското министерство
на външните работи, фондовете
„Политическа кореспонденция" и „Поверителна
преписка". Това са доклади и телеграми
на британските дипломатически представители
и военни аташета в България за проведени
разговори с цар Борис III. Включени са и
свидетелства от хора, които са уведомявали
британските служби за контактите или
впечатленията си от царя. Писани са в София,
Лондон, Белград, Атина, Анкара, Букурещ,
Париж, Рим, Берлин и др.
Публикуваните документи предоставят
възможността да се повдигне донякъде завесата,
зад която тече личният живот на монарха и
взаимоотношенията му с най-близките царица
Йоанна, сестрите му принцесите Евдокия и
Надежда и баща му цар Фердинанд.
Свое място имат и материалите за връзките му с
политическия и военен елит на България, както и
с останалите балкански монарси и
управляващите в Турция. Макар и не задълго цар
Борис III успява да влезе в „голямата европейска
политическа игра", наред с Чембърлейн,
Даладие, Хитлер и Мусолини.
