Критика и хуманизъм, 2008/ книжка 25, брой 1, Колектив, Фондация за хуманитарни и социални изследвания, 2008

Критика и хуманизъм, 2008/ книжка 25, брой 1

Автор: Колектив
Раздел: Философия - сборници, Теория на културата
Издателство: Фондация за хуманитарни и социални изследвания
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2008 год.
меки корици, 352 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

КУЛТУРИ В ДВИЖЕНИЕ
Накъдето и да погледне човек в публичното пространство, се сблъск ва с едно като че ли саморазбиращо се понятие за култура. В медийния пласт на публичността културата изглежда като най-твърдото, завършено и консервативно цяло, около което различни — малки и големи - групи от хора ангажират усилията си, за да го бранят от външни и застрашаващи го сили, понякога да се срамуват, но друг път да се гордеят с неговата неиз бежност. Решихме да проверим как в социалните и хуманитарните науки, които имат културата за свой обект на изследване, функционира това по нятие. Каузата ни беше да проверим дали в това поле не се изработва едно съвсем различно разбиране за култура — отворено, динамично, променящо се, дори конфликтно: нещо в движение — и да го противопоставим на оне зи медийни и политически дискурси, които оперират с него като с нещо архетипно, детерминиращ код, фатална принадлежност.

Оказа се, разбира се, че това динамично понятие, което търсехме, отдавна е изработено, че социалните и хуманитарните науки изследват културите като маршрути, а не като корени, като отворени структури на смисъл, а не като застинали цялости от наследства. Изненадата от нашето редакторско усилие беше, че около това динамично понятие за култура няма полемика, а напротив - то работи като общо място в изследванията, които публикуваме. Очевидно в академичното поле тук вече има форми рана общност от изследователи, които си служат с динамичното понятие за култура като саморазбиращо се. От друга страна, твърде оптимистично и невярно би било да си представяме цялото академично поле така (нека си припомним случая Батак 2007). По-скоро става видимо първо едно фрагментиране на академичното поле, в което паралелни изследовател ски общности работят в различни посоки, но отказват да влизат в дебат помежду си.
И второ, този брой показва много ясно едно значимо разминаване меж ду медийно публичните и изследователските дискурси, което сме склонни да четем не като просто разминаване, а като политическа диагноза. Ме дийно политическото говорене заема думи от академичните моди, ако иска да се изобрази като модерно, но, уви, ги вписва в съвършено различни и отдавна познати интерпретативни схеми. Така понятия, изобретени като критически, се трансформират в политическите употреби вече като об служващи администрирането на населенията. Или казано по друг начин, реалполитиките се оказват дотолкова всеядни, че успяват да погълнат, да се възползват и да променят понятия, измислени, за да дадат нормативен коректив на политическото или дори да го деконструират. Понятието за култура е тъкмо такова изядено понятие. То прониква във всички социал ни и хуманитарни науки, за да усложни разбирането за социалното, за да критикува един добре отработен либерален модел на обществата, който се поддържа като безпроблемен в рамките на националната държава. Тъкмо това понятие, обаче, медийно политическият дискурс го е превърнал в ос¬новен ресурс на консервативните политики по отбраняване на статуквото. Той го е есенциализирал, превръщайки културата в природа, и го използва като инструмент за доминация, за да стигне до парадокси от типа на този, че лявата критическа програма на мултикултурализма например е взета на въоръжение от ужасяващо консервативни управленски политики с неомилетска визия за доброто общество.