В новата си книга „Дневник на премълчаните истини” Велко Вълканов е събрал свои записки по повод преживяни от него събития през 1967-1990.В „ Дневника”те се публикуват така ,както някога са били записани – без нищо да е изхвърлено.Подложени са на критична оценка хора, събития, институции.
Книгата впечатлява със суровата си откровеност, но тя няма друго намерение, освен да е автентичен документ за своето време. Един документ обаче, който иска да е автентичен, трябва преди всичко да е откровен, т. е. да е съответен не толкова на преживяните събития, колкото на преживяното по повод тези събития. (Преди да е обективно верен, споменът трябва да е субективно верен). Тъкмо в безусловно необходимата откровеност авторът намира оправдание за огорчението, което книгата вероятно ще причини на някои лица. Той моли предварително за извинение.