Българският комунизъм - социокултурни черти и властова траектория, Ивайло Знеполски, Институт за ИБМ, Института ОО и Сиела, 2008

Българският комунизъм - социокултурни черти и властова траектория

Автор: Ивайло Знеполски
Раздел: Социология, Българска съвременна история, Исторически политологични изследвания
Издателство: Институт за ИБМ, Института ОО и Сиела
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2008 год.
меки корици, 360 стр.
Цена: 15,00 лв

Прикачен файл:

Професор в Софийския университет, гост-професор в ЕНЕSS (Париж), Директор на Института за изследване на близкото минало, основател и ръководител на форума „Софийски диалози".
Създаден през есента на 2005г., Институтът за изследва не на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и в обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмисле но и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъка на различни частни памети и стратегии за манипулирането им се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята или по-точно историята премине през тях, без да разберат какво точно им се е случило. Институтът си поставя за цел насърчаването и подпомагането на изследванията в областта на съвременната българска история, както и методологическото обновяване и обогатяване на тези изследвания. Стремежът ни е да помогнем на младите хора в България и на всеки четящ и любознателен гражданин да получат адекватно познание за отминалия период. Поредицата МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО, осъществявана съвместно с Институт „Отворено общество", ще предлага резултатите от извършваните изследвания.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР: ЗА ХАРАКТЕРА Е ЦЕЛИТЕ НА КНИГАТА

ПЪРВА ЧАСТ: УСТАНОВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ. «НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ» И ТОТАЛИТАРНО ГОСПОДСТВО

I. Властова траектория на комунистическия режим в България

II. Началото: преврат, народно въстание, окупация или революция?

Комунистическата съпротива – днешната война на цифри и техните интерпретации
Реторики на героизиране и стратегии на виктимизиране
Контекстите на българското и югославското съпротивителни движения
Девети септември – един предизвестен разпад
За смисъла на понятията
III. Курс към мобилизиране на масите

Партията от нов тип – основно оръжие на комунистическата хегемония
Курс към масовизиране на комунистическата партия и национализиране на масите
Социален деконструктивизъм и дълбока криза на идентичността
Съблазняване и ентусиазиране на масите
Политическа употреба на егалитарните нагласи
Неизбежният данък на идеализма
Социалният миметизъм – оръжие за оцеляване
Интелектуалците и комунистическата власт
Двата антифашизма и днешните опити за пресемантизиране на «деня на победата»
IV. Революционно насилие и тоталитарен произвол

Дивото правосъдие и неговите мишени
Културни предпоставки на насилието
Колко са действителните жертви
Народният съд – продължение на дивото правосъдие с други средства
Народният съд и Нюрнбергският процес
Фашист – една генерализираща метафора
Експроприацията – символна форма на класов геноцид
V. Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и «народната демокрация»
Дневникът на Георги Димитров
Георги Димитров – творение на Сталин
Две родини, два дълга
За природата на народната демокрация
Последният урок на Сталин
Семантичната двойственост на понятието народ
VI. Аграризъм, комунизъм, аграркомунизъм

БЗНС и БРП(к). Из история на отношенията – прилики, отлики, съперничество
Александър Стамболийски и идеологията на аграризма
Борба за селските маси. Опити за реанимиране на аграризма в границите на Отечествения фронт
Разединение и разгром на земеделското движение
Новата роля на сдружените земеделци в комунистическата стратегия
Аграркомунизмът – български вариант на комунизма
VII. Съветизацията на България – основен ресурс на комунистическата власт

Обективни и субективни предпоставки за бързата съветизация на страната
VIII. Изплитане на тоталитарната мрежа

Разрушаване на социалната структура и алиениране на обществото
Народна демокрация и тоталитаризъм
Малките страни и тоталитаризмът
Имитативността на режима като фактор за смекчаването му

ВТОРА ЧАСТ: РЕАЛНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ КРАЯТ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО МЕЧТАЕНЕ

ІХ. Форсирана индустриализация и социално инженерство
Насилствено акумулиране на финансови ресурси
Един важен ресурс – национализирането на масите
Човешката цена на комунистическия растеж
Процесите на миграция и акултурация в призмата на изкуството
Комунизмът – хитрост на историята?
«Ние построихме две Българии»: зад кулисите на пропагандната реторика
Х. Консенсус около нормите на режима през 60-те години: корумпиране на обществото

Групови и индивидуални стратегии за включване в консенсуса
Социална политика в «служба на народа»
Корумпиране на масите
Купуване на политическата лоялност
Общество на генерализираната корупция
Природата на политическия режим и характерът на социалната политика
Социалните придобивки от времето на комунизма в изпитанията на прехода
ХI. Посланията на понятието «реален социализъм»

Археология на понятието
Прочити «отгоре» и «отдолу» на понятието «реален социализъм»
Контекстуални значения на понятието «реален социализъм»
Краят на комунистическото мечтаене
ХІI. Социална структура на «реалния социализъм»
Работниците и селяните - две «дружески класи»
Номенклатурата – една нова класа?
Комунистическата собственост – ничия собственост
Социални страти или социални роли
Комунистическото общество – аморфен агрегат от индивиди
ХIII. Масовизиране и бюрократизиране на комунистическата партия и обществените последици от това
Синдромът «Галилео Галилей»
Разцепване на партийните елити. Увеличаваща се пропаст между ръководния апарат и партийната база
Апаратчици и технократи. Кадровите рокади и социалните им последици
ХIV. Граници на комунистическата политическа модернизация

Разминаване на процесите на индустриализация и модернизация
Имитативната модернизация
Липсващият субект на реформите
ЕПИЛОГ

ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ – КОМУНИЗМЪТ ПРЕД НЕРАЗРЕШИМА ДИЛЕМА

Ивайло Знеполски, „Българският комунизъм: социокултурни черти и властова траектория", изд. „Сиела", Институт за изследване на близкото минало, 2008, 360 с, 15лв. Появи се първото изследване, което с концептуален размах разказва и анализира целия български комунизъм. Панорамата е внушителна: социална критика и културна история, Политология и история на понятията - всички работещи инструменти на социалните науки са включени в дълбинния анализ на Знеполски. Прелестните места в изложението са малките истории на отделни личности - от Георги Димитров до Славка Славова, чрез които комунизмът започва да говори и жестикулира на живо. Виртуозното композиране на големи и малки сюжети превръща книгата в особено концептуално четиво - едновременно учебник, но и книга за удоволствие. Учебник за удоволствие. Първата проницателна съвременна теория за българския комунизъм.
Из „Литературен вестник, 2008/брой 21”