„ВG емигрант в Париж“ е продължение на книгата „Париж, моят Париж…“, ала този път Димо Райков показва не Париж на архитектурните и културни забележителности, на светлината и разкоша, а Париж на живота на обикновената българска емиграция. „ВG емигрант в Париж“ – частица от многоликия образ на BG емиграцията в Париж!
За да напиша тази книга, къде ли не ходих, с кого ли не се срещах. Бях в публични домове, в клубове-казина, в палатки на клошари, в свърталища на просяци, в социални хотели-катакомби, в общински жилища-кутийки - все места, които дори и не съм сънувал.Да, този път бях в сърцето на оня, другия Париж, съвсем различен от града на предишната ми книга „Париж, моят Париж". Не Париж на туристите, на светлината и разкоша, а Париж на живота на обикновената ВО емиграция, за която никой, ама никой у нас не се интересува и която, подгонена от мизерията в родината си, търсеше и търси оцеляване в един от най-богатите градове на света.
Добряк-авантюрист и поклонник на жените, продавач на красота, църковен служител, клошар, проститутка, просяк, неволен убиец, мечтател, осъден на смърт от комунизма, човек-кобай, студент, висшистка-чистачка - да, и това е частица от многоликия образ на ВС емиграцията в Париж. Една невероятна общност от прокудени люде...Видях и усетих с кожата си, че животът на моите герои е всъщност живот на ръба. За потресаващите съдби на тези наши бащи, майки, деца и внуци е моята книга с уникални истории, която писах със сподавен между зъбите вик, с тъга, но и с толкова любов. И може би парадоксално - с усещане за светлина.
Тази книга-изповед сега я предоставям на теб, читателю!
„Шан-з-Елизе“, Триумфалната арка, Айфеловата кула, „Нотр Дам дьо Пари“, Монмартр, „Мулен Руж“, площад „Пигал“… Това са не само световни забележителности, но и територия на духа, на свободата, символ на любов и радост от живота…
В „Париж, моят Париж“ десетки парижани, сред които генералният директор на „Офис дьо туризм“ в Париж, директорът на пресцентъра и говорител на парижкото кметство, водещ журналист от „Радио Франс“, легендарният певец Шарл Азнавур, председателят на Съюза на писателите във Франция, кметовете на Монмартр и Венсен, съветникът на президента на транспорта във Франция, директорът на връзки с обществеността на прочутото кабаре „Мулен Руж“, директорът на Еротичния музей на площад „Пигал“, президентите на студентската асоциация „Еврофил“ и на асоциацията „Моите господари – бедните“, букинист, клошар… както и преуспели български емигранти, като професор Минко Балкански, художника Никола Манев, професор Боян Христофоров, пластичния хирург д-р Дарина Кръстинова, политика Христо Чурелов, писателя Божидар Чеков, журналистката Румяна Угърчинска… Всички те – на различна възраст, с различна професия и различен социален статус – разказват за себе си и за Париж, видян през техните очи. Така – щрих по щрих, те изграждат не само образа на Париж – Града на светлината, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи.
„Париж, моят Париж“ е книга, която е размисъл и за живота в две страни, които са толкова близки и същевременно така различни. Едната е Франция, всепризната люлка на демокрацията, а другата – България, която сега прохожда в това отношение и която е на прага на влизането си в Европейския съюз.
|
