Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата история на Рим е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.
Тогава Сенатът се събрал на заседание и дал нареждане на военните трибуни с консулски правомощия да сключат с нашествениците мирно съглашение. Споразумението било постигнато в преговори между военния трибун Квинт Сулпиций и царя на галите Брен и цената на народа, който не след дълго щял да властвува едва ли не над целия свят, била определена на хиляда фунта злато. Към тази отвратителна сама по себе си сделка било добавено допълнително унижение: мерките за тежест, донесени от галите, се оказали подправени и когато военният трибун отказал да мери с тях, наглият гал хвърлил върху везните и своя меч. Тогава били произнесени и непоносимите за римляни те думи: „Тежко на победените". (V, 48, 8-9)
